О’Доноган мълчеше и сякаш преценяваше с тъпия си мозък доводите на Ерик.
— Но — каза той най-после с усилие, — ако успеем да се спасим и ако се доберем до някоя страна, където има съдилища, вие можете да ми причините зло!
— Не, кълна ви се!… Кълна ви се във всичко най-свято за мен!… — каза пламенно Ерик. — Каквато и вина да имате към мен или към други хора, аз ви обещавам, че за вас няма да има никакви лоши последствия!… Впрочем има нещо, което вие, изглежда, не знаете, а то е, че сега вече е минало,давност за всичко случило се навремето — искам да кажа, за събития, каквито и да са те, случили се преди повече от двайсет години, човешкото правосъдие няма право да държи сметка на виновниците!
— Наистина ли? — попита Патрик все още с известно недоверие. — Щото господин Джоунс ми каза, че „Аляска“ е изпратен от полицията, пък и вие самият говорихте за съд…
— Това се отнасяше за съвсем неотдавнашни събития, които ни сполетяха в началото на нашето плаване! Уверявам ви, че господин Джоунс се е подиграл с вас, Патрик! Явно той има някакъв интерес вие да не говорите!
— Разбира се, че има интерес! — отвърна убедено ирландецът. — И все пак вие откъде разбрахте, че аз знам тайната? — продължи той, гледайки право в Ерик.
— От господин и госпожа Боулс от кръчмата „Червената котва“ в Бруклин, които често са ви чували да говорите за „детето върху спасителния пояс“.
— Така е!… — рече ирландецът. И отново се замисли.
— Значи е сигурно, че вие не сте изпратени от полицията, така ли? — поде отново той.
— Ами не, каква нелепа мисъл!… Аз предприех това пътуване по свое собствено желание, воден от голямата надежда и от жаждата да разбера коя е моята родина, кои са моите родители, това е всичко!
О’Доноган се усмихна горделиво.
— А, значи това искате да узнаете? — каза той. — Е, добре, аз наистина мога да ви го кажа, да, мога!… Наистина го знам!…
— Кажете ми го, О’Доноган! Кажете ми го! — възкликна Ерик, като забеляза, че О’Доноган отново бе започнал да се колебае. — Кажете ми го и аз ви обещавам опрощение за всичките ви вини, ако имате такива, и своята благодарност, ако ми е съдено да ви я засвидетелствувам!
Ирландецът погледна жадно към кожената манерка.
— На човек му пресъхва гърлото от толкова приказки! — рече мазно. — Бих пийнал една глътка ракия, ако речете…
— Тук няма повече, но ние ще ви донесем от нашия склад! Имаме две големи бурета — отвърна Ерик и подаде меха на мастер Херсебум.
Рибарят се отдалечи веднага, последван от Клас.
— Той ще се върне скоро — обърна се отново младият човек към ранения. — Хайде, приятелю, не се пазарете с мен за своето доверие!… Поставете се за миг на мое място! Представете си, че през целия си живот не сте знаели името на своята родина, на своята майка, и че сте се срещнали с човек, който знае всичко това, и че същият този човек отказва да ви даде едно толкова скъпо за вас сведение, и то след като вие току-що сте го спасили и сте му върнали живота!… Би било жестоко, нали?..,. Би било нетърпимо!… Аз не искам от вас нещо невъзможно!… Не искам да ви обвинявам, ако се чувствате виновен за нещо!.. Дайте ми само някакво указание, колкото и незначително да е; покажете ми някаква следа — нищо друго не искам от вас!
— По дяволите, защо ли пък да не ви доставя това удоволствие? — рече Патрик явно разчувстван. — Вие сигурно знаете, че аз бях юнга на „Цинтия“… — Той млъкна рязко.
Ерик се беше надвесил над устните му… Нима най-сетне щеше да постигне целта си?… Нима щеше да узнае развръзката на загадката? Да узнае името на своето семейство? На своята родина?… Впрочем сега вече надеждата му не изглеждаше неосъществима… Насочил се изцяло да чуе думите на ранения, той бе втренчил поглед в него, готов да попие жадно това, което щеше да чуе сега. За нищо на света не би смутил разказа на този човек с някакъв въпрос или дори само с жест. Така не забеляза, че нечия сянка изплува зад гърба му. Впрочем именно тази сянка беше накарала Патрик да прекъсне разказа си.
— Господин Джоунс!… — каза той като ученик, когото са хванали да говори в час.
Ерик се извърна и видя Тюдор Браун прав пред едно близко ледено баирче, което го беше скривало досега от погледите им. Възклицанието на ирландеца потвърди възникналото преди малко у Ерик съмнение, че господата Джоунс и Тюдор Браун са едно и също лице!