Едва тази мисъл мина през ума му, когато два пушечни изстрела, дадени в течение на три секунди, причиниха смъртта на двама души.
Смъкнал пушката от рамо, Тюдор Браун беше прострелял право в сърцето Патрик О’Доноган, който падна назад покосен.
Преди още да отпусне оръжието си обаче, един куршум улучи Тюдор Браун в челото и той се строполи по очи.
— Добре че се върнах, щом забелязах подозрителни стъпки върху снега! — рече мастер Херсебум, който се появи с още димяща пушка в ръка.
20. КРАЯТ НА ОКОЛОСВЕТСКОТО ПЛАВАНЕ
Ерик извика и падна на колене върху снега пред Патрик О’Доноган, търсейки да долови последното му дихание, искрица надежда!… Този път обаче ирландецът действително беше мъртъв и бе отнесъл завинаги своята тайна.
Тюдор Браун, от своя страна, се сгърчи целият в сетна конвулсия, ръцете му изпуснаха оръжието, което все още стискаха при падането, и той издъхна, без да каже нито дума.
— Татко, какво направихте? — извика горчиво Ерик. — Защо унищожихте последната възможност да узная загадката на своя живот?… Не беше ли по-разумно да се хвърлим двамата върху този човек и да го направим свой пленник?
— Та ти нима смяташ, че той щеше да ни остави време за това?… — отвърна мастер Херсебум. — Следващият му куршум щеше да бъде за теб, можеш да бъдеш сигурен в това… Аз отмъстих за убийството на този нещастник, наказах този злодей заради престъплението му спрямо нас на Бас Фроад и може би за още други негови престъпления… Каквото и да се случи, не съжалявам за това!… Впрочем какво значение има вече загадката на твоя живот, момчето ми, в положението, в което се намираме?… Може би много скоро и ние ще отидем да потърсим отговора на загадката на твоя живот при самия господ бог!
Едва той изрече тези думи, когато над айсбергите и над ледените полета отекна топовен гърмеж. Това сякаш беше отговор на отчаяните думи на стария рибар. А всъщност без съмнение беше отговор на двата пушечни изстрела, прокънтели преди малко над ледения остров.
— Оръдието на „Аляска“!… Спасени сме!… — възкликна Ерик и като се изправи, изтича към близкия баир от ледени късове, за да огледа оттам безкрайната морска шир.
Отначало не видя нищо друго освен носените от вятъра айсберги, които се люлееха върху вълните, огрени от слънцето. В същото време мастер Херсебум, който веднага бе заредил пушката си, стреля във въздуха и почти в същия миг му отговори оръдеен изстрел.
Този път Ерик много ясно забеляза една черна струйкд дим, която се очерта на запад върху небесната синева. От този миг насетне пушечни и топовни гърмежи откликваха един на друг на интервал от няколко минути и скоро „Аляска“ се показа иззад един айсберг и се понесе бързо на север от техния леден остров.
Като плачеха от радост, Ерик и мастер Херсебум се хвърлиха взаимно в обятията си. Започнаха да размахват носните си кърпи, да хвърлят шапките си във въздуха, за да привлекат вниманието на другарите си.
Най-сетне „Аляска“ спря ход. Спуснаха от борда му една китоловна лодка и само след двайсет минути тя акостира до ледения остров.
Как да опишем силната радост на доктор Швериенкруна, на Бредейорд, на Малариус и на Ото, като видяха живи и здрави двамата мъже, които те смятаха за загинали!
Бързаха да си разкажат всичко: за ужасите и отчаянието през нощта, за безответните викове, за безсилния си гняв. След като на другия ден екипажът на „Аляска“ видял, че корабът почти е освободен от ледената стена около себе си, те възпламенили няколко мини и по този начин си осигурили свободен път за отплаване. Помощниккапитанът Бозевиц поел командването и веднага дал заповед да тръгнат по посока на вятъра да търсят откъсналия се от ледения остров плаващ къс. Това плаване сред раздвижилите се от взривовете ледени блокове било най-опасно от всичко, преживяно до този ден от „Аляска“. Но благодарение на чудесния опит, натрупан от екипажа под командването на младия му капитан, и на точното маневриране, корабът успял да се придвижи благополучно сред блуждаещите ледени късове. Впрочем „Аляска“ бил облагодетелствуван от това, че плавал в същата посока като ледовете, но с по-голяма скорост от тях. За щастие търсенето не се оказало напразно. В девет часа сутринта вахтеният забелязал големия плаващ остров откъм посоката на вятъра, а от „наблюдателната кабинка“ различили и очертанията му, когато два пушечни гърмежа им вдъхнали надежда, че двамата корабокрушенци са още там.
Всичко останало вече нямаше значение. Корабът веднага пое курс към Атлантическия океан и дори и дяволът вече не можеше да им попречи да стигнат дотам, макар и на платна, тъй като запасите им от въглища се бяха привършили…