На другия ден този разказ изпълваше цели три колони в най-четения в Швеция вестник. И както става почти винаги в подобни случаи, откровеността на Ерик вместо да намали заслугите му, й придаде още по-голямо значение благодарение на скромността, с която беше разказана, и с романтичната окраска, която бе придала на тази история. Печатът и читателската публика се нахвърлиха жадно върху нея. Тя бе преведена много бързо на различни езици и биографичните подробности на Ерик обиколиха много скоро Европа.
Така те пристигнаха и в Париж и попаднаха една вечер с още влажния от печата френски вестник в скромния салон на втория етаж на една стара частна къща на улица „Дьо Варен“.
В салона имаше двама души. Една облечена в черно дама с побелели коси, която изглеждаше още млада, но цялото й същество излъчваше някакъв вечен траур, седеше под абажура на една стояща лампа и бродираше машинално, докато очите й търсеха в мрака някакъв незабравим мъчителен спомен.
От другата страна на масата висок стар човек преглеждаше с разсеян поглед вестника, който прислужникът току-що му бе донесъл.
Това беше господин Дюриен, почетен главен консул и един от секретарите на Географското дружество — същият, който бе присъствувал на банкета в Брест, даден от началника на мореплаването по време на пребиваването на „Аляска“ там.
Несъмнено точно поради това името на Ерик привлече особено вниманието му, та след като прочете статията с биографията на младия шведски мореплавател, старият човек целият потрепера. После изчете отново статията с голямо внимание. Малко по малко й без това бледото му лице пребледня съвсем. Ръцете му започнаха да потреперват нервно. Вълнението му стана толкова явно, че мълчаливата жена край него веднага го забеляза. .
— Татко, лошо ли ви е? — попита тя със съчувствие.
— Аз… смятам, че твърде рано запалихме камината!… Ще отида на по-хладно в кабинета си!… Нищо ми няма!… Някакво временно неразположение!… — отвърна Дюриен и се изправи, за да отиде в съседната стая.
Уж случайно, той отнесе със себе си вестника, който не бе изпуснал от ръка. Ако дъщерята можеше да прочете в момента мислите му, щеше да разбере, че заедно с обзелите го объркани чувства на надежда и на страх той бе решил на всяка цена да скрие вестника от нея.
За миг тя си помисли да последва баща си в кабинета му. Но после й се стори, че той иска да бъде сам, и се подчини, тактично на това негово желание. Впрочем тя скоро се успокои, като чу баща си да върви с едри крачки напред и назад в стаята, да отваря и да затваря прозореца.
Едва след един час тя се реши да открехне вратата, за да види какво прави Дюриен. Той седеше на бюрото си и пишеше писмо.
21. ПИСМОТО ОТ ПАРИЖ
Онова, което тя не видя, беше, че той пишеше с плувнали в сълзи очи.
Откакто се беше завърнал в Стокхолм, Ерик получаваше почти всеки ден голяма кореспонденция от всички страни на Европа. Научни и частни дружества му изпращаха почетни грамоти, чуждестранни правителства му присъждаха почетни награди и парични суми; собственици на плавателни съдове и снабдители на едро го молеха да им даде някои съвети относно работата им. Затова той почти не се изненада, когато една сутрин му донесоха две писма с печат от Париж.
Първото, което той отвори, беше покана от Географското дружество във Франция, което канеше него и съпътешествениците му да пристигнат да получат лично един голям почетен медал, присъден на тържествено заседание „на капитана на първото околосветско пътешествие през арктичните морета“. Когато пое втория плик, Ерик целият потрепера. Върху плика имаше каучуков печат във форма на медальон с инициали Е. Д., заобиколени от девиза Semper idem…
Същите инициали с този девиз бяха отпечатани в горния ъгъл на листа, който той извади от плика. Писмото беше от господин Дюриен и гласеше следното:
„Мое мило момче, позволете ми да се обърна към Вас така, каквото и да се случи. Току-що прочетох в един френски вестник една биографична статия, преведена от шведски, която ме развълнува много по-силно, отколкото бих могъл да го опиша. В бележката се разказва за Вас. Ако може да се вярва на нейното съдържание, Вие сте бил намерен от един норвежки рибар от околностите на Берген в морето, завързан върху спасителен пояс с надпис «Цинтия». Главната цел на Вашето арктично плаване е била да откриете един оцелял човек от кораба със същото име, претърпял авария и потънал през октомври 1858 година близо до Фарьорските острови; и накрая Вие сте се завърнали от Вашата експедиция, без да успеете да научите нищо по интересуващия Ви въпрос.