Пребледня като мъртвец и се поклони дълбоко, без да може да каже нито дума.
В това време тя беше станала от фотьойла си и го гледаше доброжелателно. Изведнъж очите й се разшириха, устната й потрепера и ръката й се протегна към него.
— Сине мой!… Вие сте моят син! — извика тя. И като пристъпи една крачка към Ерик, добави:
— Да! Ти си моето дете! Във всяка твоя черта оживява ликът на баща ти!
И докато потъналият в сълзи Ерик падна на колене пред майка си, горката жена хвана главата му с две ръце, заслепена от радост и от щастие, и го целуна по челото.
22. ВАЛ ФЕРЕ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Месец по-късно в предградието на Брест Вал Фере едно скромно домашно тържество бе събрало цялото семейство на осиновителите на Ерик във вилата на майка му и дядо му. Деликатната госпожа Дюриен бе пожелала да сподели своята дълбока, неизразима радост със скромните и добри хора, които бяха спасили сина й. Тя беше,настояла госпожа Катрина и Ванда заедно с мастер Херсебум, Ото, д-р Швериенбруна и Кайса, господин Бредейорд и господин Малариус да пристигнат на гости.
Сред суровата природа на Бретан, край мрачното Американско море, норвежките гости не се чувстваха така отдалечени от родината си, както ако ги бяха поканили в парижкото жилище на улица „Дьо Варен“. Правеха дълги разходки из горите, разказваха си всичко, което не знаеха едни за други, съпоставяха фактите, които им бяха известни за цялата тази все още неизяснена история. Така малко по малко започнаха да се свързват много неща. По време на техните дълги разговори и спорове истината постепенно изплува.
Най-напред кой беше този Тюдор Браун? Защо е имал той толкова голям интерес да попречи Патрик О’Доноган да ги наведе на сигурна следа, за да открият истинското семейство на Ерик? Само една дума на нещастния ирландец щеше да бъде достатъчна. Всъщност Тюдор Браун се наричаше Ноа Джоунс и Патрик О’Доноган го бе познавал под това име. А Ноа Джоунс бил съдружник на бащата на Ерик за експлоатацията на една петролна мина, която младият инженер бил открил в Пенсилвания. Самото установяване на този факт хвърляше достатъчно светлина върху събитията, останали толкова дълго време забулени в тайнственост. Подозрителното корабокрушение на „Цинтия“, падането на детето в морето, може би и смъртта на бащата на Ерик — всичко това, уви! — изглежда, е било резултат на един договор за съдружие, който г-н Дюриен открил в книжата на своя зет. Сега той изложи, съдържанието на този договор пред своите гости, обяснявайки отделни негови клаузи.
— Няколко месеца преди женитбата си — заговори той — моят зет открил близо до Харисбърг един петролен извор. Само че той не притежавал необходимия капитал, за да закупи мястото, и имало опасност да изгуби всяка възможност да извлече печалба от откритите от него залежи. Случаят го свързал с Ноа Джоунс, който се представил за търговец на едър рогат добитък в Далечния Запад, а всъщност бил — това станало ясно много по-късно — търговец на роби, докарвани от Южна Каролина. Този човек предложил да даде необходимата сума, за да купят мястото на находището, което нарекли „Вандалия“, и да почнат да го експлоатират. В замяна на дадения капитал той накарал Жорж да подпише един съвсем изнудвачески договор. Аз не знаех за този документ до момента на сватбата на дъщеря си, а по всичко изглеждаше, че и самият Жорж бе забравил за него. Изобщо той беше пълен невежа в това отношение. Необикновено надарен в най-различни области на науката — математик, химик, с изключителни способности в областта на механиката, — той нямаше никакво отношение към търговските сделки и на два пъти вече бил изгубил истинско състояние поради тази своя неосведоменост. Без съмнение и в съдружието си с Ноа Джоунс той се е държал по същия начин. Напълно е възможно въобще дори да не е погледнал съдържанието на договора за съдружие, който са му дали да подпише. Чуйте главните членове, параграфи и алинеи на този документ, съчинени с характерните англосаксонски извъртания:
„Член 3. Собствеността на нефтеното находище «Вандалия» е неделима между открилия го Жорж Дюриен и инвестиралия предприятието Ноа Джоунс.
Член 4. Ноа Джоунс ще ръководи административно предприятието и ще разполага с всички парични средства, внесени от него за експлоатация на находището. Той ще продава произведените продукти, ще прибира доходите, ще изплаща разходите, като се задължава да отчита всичко пред своя съдружник всяка година и да дели чистата печалба с гореспоменатия негов съдружник. Жорж Дюриен ще ръководи работата и техническата експлоатация.