— Всичко това ми се струва твърде правдоподобно — каза Бредейорд. — И долавям, че по-нататъшното развитие на нещата напълно потвърждава това предположение. Първите съобщения във вестника, поместени от доктор Швериенкруна, са обезпокоили Ноа Джоунс. Той е решил, че трябва на всяка цена да се освободи от Патрик О’Доноган, но е бил принуден да действува внимателно, именно защото ирландецът го е заплашил, че е взел предохранителни мерки. Така Джоунс се е задоволил с това да стресне О’Доноган, може би заплашвайки го със съобщенията във вестника, че криминалната полиция ще се намеси незабавно.
Това се потвърждава и от разказа, който ние чухме в Ню Йорк от собственика на кръчмата „Червената котва“ Боулс, и от бързината, с която О’Доноган се е постарал да изчезне. Явно той се е изплашил, че ще го екстрадират, за да избяга толкова надалеч — чак при самоедите, и то под чуждо име. Ноа Джоунс, който без съмнение му е дал този съвет, най-сетне се е почувствувал защитен от всякакви неприятни изненади. Обявите във вестниците за издирването на Патрик О’Доноган обаче отново са му вдъхнали ужас. Така той пристигнал в Стокхолм, само за да ни убеди, че Патрик О’Доноган е мъртъв и без съмнение също за да се увери със собствените си очи докъде сме стигнали ние с нашите проучвания. След това се появи във вестниците съобщението за „Вега“ и за заминаването на „Аляска“ за арктичните морета. Тогава Ноа Джоунс, или Тюдор Браун, разбрал, че го очаква непосредствена опасност — тъй като той не е имал никакво доверие в Патрик О’Доноган, не се е спрял дори пред престъпление, за да си осигури безнаказаност. За щастие нещата се развиха добре; но сега вече ние действително можем да си кажем, че лесно се отървахме!
— Пък и кой знае, може би именно преживените опасности ни помогнаха да постигнем целта си! — обади се докторът. — Без случилото се нещастие в Бас Фроад ние навярно щяхме да продължим пътя си през Суецкия канал и щяхме да пристигнем твърде късно в Беринговия проток, за да можем да заварим там „Вега“. Освен това е твърде съмнително, че щяхме да успеем да изтръгнем нещо от О’Доноган, ако го бяхме открили в присъствието на Тюдор Браун!… Всъщност цялото наше пътуване беше предопределено от трагичните събития в началото и само благодарение на околосветското плаване през арктични води, осъществено от „Аляска“, и известността на Ерик като негов капитан, ние успяхме да открием новото му семейство.
— Да — каза гордо госпожа Дюриен и прокара ръка по косите на сина си, — славата ни го върна!
И почти веднага добави:
— Както престъплението ми го беше отнело и както вашата доброта на всички тук ми го запази и направи от него прекрасен човек!…
— И както злодействата на Ноа Джоунс превърнаха нашия Ерик в един от най-богатите мъже в двете Америки! — възкликна Бредейорд.
Всички присъстващи го погледнаха с изненада.
— Точно така — продължи известният адвокат. — Нима Ерик не е наследник на баща си по отношение на собствеността на нефтеното находище „Вандалия“?… Не е ли бил той незаконно лишаван от своите доходи в продължение на двайсет и две години? И няма ли да бъде достатъчно да се установи неговата самоличност благодарение на нашите свидетелски показания — на мастер Херсебум и на госпожа Катрина, на господин Малариус и на всички нас? Ако Ноа Джоунс е оставил деца, тези деца ще носят съдебна отговорност за този огромен просрочен дълг, който навярно ще погълне цялата тяхна част от съдружническия капитал. А ако онзи престъпник не е имал деца, според условията от договора, който ни прочете господин Дюриен, Ерик е единствен наследник на цялата собственост. Така че при всички случаи той притежава понастоящем в Пенсилвания някъде около сто и петдесет или двеста хиляди долара годишен доход!