— Е, е!… — каза засмяно доктор Швериенкруна, — ето че малкият рибар от Норое се превърна в чудесна партия!… Носител на Голямата награда на Географското дружество, изпълнител на първото околосветско плаване в арктични води, обременен с един скромен доход от двеста хиляди долара, няма много подобни женихи в Стокхолм!… Ти какво ще кажеш, Кайса?
При тази задявка девойката се изчерви силно, докато чичо й явно не предполагаше колко жестокост се крие в думите му. Кайса явно сама си мислеше от известно време насам, че беше постъпила доста неразумно, отхвърляйки такъв изтъкнат поклонник, и че занапред ще трябва да му обърне по-сериозно внимание.
Колкото и да е странно обаче, Ерик не изпитваше повече никакво влечение към нея, издигнал се над нейните несправедливи язвителни забележки. Било защото дългото му отсъствие и размислите по време на осамотените му нощи му бяха отворили очите за студеното сърце на Кайса, било поради задоволството, че не е повече в нейните очи нещастното „намерено дете“ — всичко това бе достатъчно за него и той й оказваше само задължителната любезност като на девойка и племенница на доктор Швериенкруна.
Всичките му предпочитания бяха насочени към Ванда, която действително ставаше все по-очарователна, освобождавайки се под покрива на любезната и изискана майка на Ерик от своята лека скованост на израсла на село девойка. Нейната изключителна доброта, вроденото й изящество, прекрасната й душевна чистота привличаха симпатиите на всички хора, сближили се с нея. Бяха минали само осем дни, откакто девойката се намираше във Вал Фере, когато госпожа Дюриен заяви пред всички, че не би могла да си представи да се раздели с нея.
Ерик се нагърби да уреди този въпрос, като убеди мастер Херсебум и мама Катрина да оставят Ванда във Франция при изричното обещание всяка година да ходят двамата с нея в Норое. Впрочем Ерик имаше силно желание цялото семейство на осиновителите му да се пресели във Франция, като предложи дори да уреди пренасянето тук, на брега на Бретонския залив, на цялата дървена къща, в която беше прекарал детството си. Идеята му обаче се оказа неприемлива. Мастер Херсебум и мама Катрина бяха вече, доста възрастни, за да се съгласят изцяло да променят начина си на живот. Те не биха могли да бъдат напълно щастливи в една страна, на която не познаваха нито езика, нито нравите. Така Ерик трябваше да се съгласи те да си заминат, макар че никак не му беше приятно, затова пък се погрижи веднага да осигури на своите осиновители спокойна старост, каквато целият им честен трудов живот не бе могъл да им обезпечи.
Ерик имаше желание да запази поне Ото край себе си. Момъкът обаче също заяви, че предпочита своя фиорд пред всички заливи на земята и че не би предпочел никоя друга професия пред рибарската. Впрочем трябва да добавим, че светлорусите коси и сините очи на Регнилда — дъщерята на домакина на фабриката за рибено масло — допринасяха не малко за това нежелание на Ото да живее далеч от Норое. Така поне можеше да се предположи, когато момъкът заяви, че смята да се ожени за нея на Коледа.
Малариус разчиташе да възпита и изучи и техните деца, както беше учил Ерик и Ванда. След като прие оказаните му редом с младия капитан на „Аляска“ почести от страна на Географското дружество на Франция, той отново зае скромното си учителско място в училището на Норое. Понастоящем той преглежда коректурите на своя чудесен труд за флората на арктичните морета, с чието издаване се бе заело Дружеството на естествоизпитателите „Карл Линей“. Що се отнася до доктор Швериенкруна, той още продължаваше да работи над своето обширно изследване на старинните паметници, което по-късно щеше да обезсмърти името му.
Последният съдебен процес, с който се зае адвокатът Бредейорд, бе започнатото от него дело за възстановяване законното право на собственост на Ерик над цялото нефтено находище „Вандалия“ Той го спечели още в първата инстанция, както и пред Апелационния съд, и това никак не беше малък успех.
Ерик се възползува от него и от голямото богатство, което му бяха присъдили, за да купи „Аляска“, която превърна в своя яхта за развлечения. Използваше я всяка година, за да отива заедно с майка си и с Ванда да посети своите осиновители в Норое. Макар че действителната самоличност и поданството му вече бяха юридически възстановени и той се наричаше официално Емил Дюриен, той настоя да прибави към презимето си и името Херсебум и всичките му близки продължиха и занапред да го наричат Ерик.