Тайното желание на майка му да го види един ден оженен за Ванда, която тя обичаше като своя дъщеря, напълно съвпадаше с чувствата, които той изпитваше към девойката, така че общото им желание непременно щеше да се осъществи.
А през това време Кайса, очаквайки добра партия, дълбоко в душата си усещаше, че бе пропуснала една чудесна възможност.
Доктор Швериенкруна, Бредейорд и професор Хохстед продължаваха да играят вист.
Една вечер, когато докторът игра по-слабо от обикновено, Бредейорд побарабани с пръсти върху табакерата си и после си направи удоволствието да припомни една отдавна забравена тяхна уговорка:
— Кога все пак смятате да ми изпратите своето издание на Алдо Мануче на Плиний? — попита той с хитро пламъче в погледа. — Предполагам, вече не се съмнявате, че Ерик не е ирландец по произход?
За миг докторът се обърка от този неочакван удар, ала скоро се съвзе и каза убедено:
— Ами! След като един бивш председател на Френската република е бил потомък на ирландската кралска фамилия, няма никак да се изненадам, ако това важи и за семейство Дюриен!
— Сигурно — отвърна Бредейорд. — Звучи толкова вероятно, че не знам дали не трябва веднага да ви изпратя своя Квинтилиан!
——
Става дума за Макмахон, президент на Франция от 1873–1879 год. — Б. пр.