— Излита? — запитах аз.
— Излита да спасява хората!
— Вие мислите, че след подобно сблъскване може да се говори за…
— Не говорете глупости! — закрещя той. — Лунолетът се е разцепил съвършено правилно. Той трябваше да се разцепи точно така!
Аз се облещих, без нищо да разбирам.
— Конструкцията на лунолета и изчисленията за якост бяха така направени, че при сблъскване с голям метеор лунолетът трябваше да се раздели точно на две равни парчета, при което направлението на движението на метеора трябва да лежи в плоскостта на разцепването. Това е необходимо, за да се спасят хората. Ако нашите лунолети в такива случаи се разхвърчаваха на парчета като разбита бутилка, то вместо две следи на екрана на локатора ще се виждат поне десет. Вероятността да се ранят хората би нараснала многократно. А така ние сме почти уверени, че те са невредими…
В същото време от левия ъгъл на екрана изпълзя още една ярка зелена точка. В орбитата влизаше космическият спасителен кораб. На диференциатора се появи изображение на неговата скорост.
— Аха, тръгна! — възкликна шефът, гледайки в диференциатора. — Седем, осем, девет, единадесет, единадесет и половина… Добре!
— Няма никакви шансове да се догонят корабокрушенците — казах аз, гледайки го право в очите: — Корабокрушенците ще паднат на Луната преди „ЛАС“ да премине половината път до Луната.
Драгин почервеня, после седна на креслото, запали цигара и бавно запуши:
— Работата е там, драги мой, че те никога няма да паднат на Луната!
— А къде? — ехидно запитах аз. — Може би на Марс? Но доколкото ми е известно, те летяха към Луната.
— Да, но вие представяте ли си как те летяха?
Да си призная, аз си представях това твърде смътно.
— Вие знаете ли защо вместо десет часа нашите лунолети губят в път повече от двадесет? Не знаете? Просто затова защото с цел да се осигури по-голяма безопасност за трасе на полета, се избира заобиколна траектория. Разбирате ли, заобиколна. Това значи, че ако корабът не извършва никакви допълнителни маневри, той ще заобиколи Луната на разстояние около 60,000 километра и ще се върне към Земята. Траекторията, по която ще се движи, това е затворена крива, която обхваща Земята и Луната.
— Добре! — усмихнах се аз и на душата ми стана по-леко.
На сутринта моята станция престана да работи, защото Земята се беше обърнала към Луната с противоположната си страна. Обаче аз не се махвах от телефона, чакайки съобщения от своите колеги от другите станции. Когато слънцето изгряваше, от Рио де Жанейро съобщиха че „ЛАС–11“ е настигнал първото парче и е прибрал оттам човек. Това бил Костя Круглов. Четиридесет минути по-късно дойде съобщение за спасяването и на Шамрай.
По-нататък историята загуби своето напрежение. „ЛАС“ легна около лунна траектория да чака гориво. Изпратиха му го с безпилотни ракети и той се върна на Земята петдесет часа след своето излитане.
А Костя Круглов и Егор Шамрай сега седят на масата, допиват своето пиво и оживено обсъждат плана за следващия си полет до Луната. В края на краищата необходимо е най-после да се уточни въпросът присъединила ли се е към нас Луната, или не.
— Между впрочем — казва Костя — тези спасителни скафандри трябва да се оборудват с радиотелефонна връзка, за да може да се слуша музика от Земята и за да може най-после човек да размени няколко думи със своя другар, който може да е отнесен на две-три хиляди километра встрани. Тогава времето в космоса няма да минава толкова скучно.