— Човек би си помислил, че не биха си правили труда да осигуряват легла на затворниците си — каза той.
— В чекмеджетата няма нищо — вдигна очи към него Хуан. — Имали са нужда от леглата, тъй като е трябвало да завържат за тях жертвите си. Някой ги е инжектирал с тиф, холера или им е пускал отровен газ.
Франклин дръпна ръце от металното легло, сякаш го бе опарило.
Намериха още четири подобни стаи, някои — достатъчно големи за четиридесет легла. Откриха и малка, висока до кръста пещера в главния тунел. Хуан пъхна главата и раменете си в нея и видя, че пещерата се спускаше стръмно надолу. В края на лъча от фенера видя пода на пещерата, който бе засипан с всякакви видове боклуци. Сред тях имаше и човешки кости. Скелетите се бяха разпаднали през годините и не можеше да се определи колко точно бяха. Петстотин можеше да е отправна точка.
— Това място е като кланица — каза той, като се измъкна от отвора. — Фабрика за смърт.
— И са го използвали в продължение на осемнадесет месеца.
— Мисля, че горната част е била използвана основно за да поддържат тайните лаборатории тук долу, където са експериментирали гадостите си. Пещерната система им е служела удобно, тъй като са можели да я изолират бързо, ако вирусите са започнели да се разпространяват.
— Безмилостно и ефикасно — отбеляза Линк мрачно. — Нацистите са можели да научат някои неща от японците.
— Сигурен съм, че са научили — кимна Хуан, все още разстроен от видяното. — Поделение 731 е създадено още през 1931 година, две години преди Хитлер да дойде на власт. Точно преди края на войната информацията и технологията започнали да пристигат от Германия. Немците снабдявали японската империя с реактивни двигатели за самолетите камикадзе, както и с ядрени материали. Следващата забележка на Линк замря на устните му.
Заглушена от разстоянието и околните камъни, експлозията не можеше да бъде чута. Но и двамата мъже усетиха силно въздушно напрежение върху телата си. „Отговорните“ бяха взривили купчината боклуци и сега навлизаха в тунела.
— Вероятно познават добре тунелите и ще се появят скоро — мрачно отбеляза Кабрило. — Разполагаме с около половин час, за да намерим изход или място, където можем да се защитим с два пистолета и единадесет куршума.
Следващото медицинско помещение не бе голо като останалите. На леглата имаше тънки матраци, а шкафовете бяха пълни с буркани с химикали. Етикетите бяха на немски. Хуан ги посочи на Линк като доказателство за предишните си думи.
Линк огледа етикетите, после зачете на английски.
— Хлор. Дестилиран спирт. Кислородна вода. Серен двуокис. Хидрохлорна киселина.
Кабрило бе забравил, че Линк знаеше добре немски.
— Имам идея — каза той. — Намери ми малко сода бикарбонат.
— Не мисля, че сега е време да се тревожиш за киселините си — ухили се Линк, като заоглежда бурканите и шишетата.
— Гимназиална химия. Не помня много за безопасните неща, но даскалът ми умираше от кеф да ни показва как да правим химически оръжия.
— Страхотно.
— Беше застаряващо хипи, което вярваше, че трябва да можем да се защитим, когато правителството дойде да конфискува всички частни имоти — обясни Хуан.
Линк го изгледа озадачено и му подаде стъкления буркан.
— Какво да кажа? — сви рамене Хуан. — Израснах в Калифорния.
Кабрило помоли Линк да му намери още един буркан с химикали.
— Какво ще правиш с тия неща? — попита Линк, като му подаде буркан с кехлибарена течност.
— Химическа война.
Определиха място за засадата в едно от по-малките медицински помещения. Линк скупчи няколко одеяла и матраци и им придаде форма на двама мъже, сгушени под най-далечното легло. Хуан изработи бомба, използвайки изолирбанд от раницата на Линк, химикалите и манерката си. На слабата светлина от фенер манекените бяха повече от достатъчни да подмамят „Отговорните“. Той сложи мобифона на Линк между двете неподвижни фигури и го включи на радиостанция.
После двамата влязоха в отсрещната стая и зачакаха.
Ако Хуан страдаше от морални задръжки относно това, което се канеха да извършат, трябваше само да си помисли за жертвите на борда на „Златна зора“, за да затвърди решителността си. Минутите се движеха бавно, но двамата с Линк бяха лежали в безброй засади и останаха напълно неподвижни и с отворени очи, макар да не виждаха нищо в тъмния тунел. Бяха се облегнали на каменната стена, навели глави и наострили уши, за да доловят и най-тихия звук.
След около двадесет минути чуха преследвачите. Хуан долови две, после три различни походки. Стрелците на „Отговорните“ се придвижваха напред енергично. Нямаше светлина, затова той предположи, че носеха инфрачервена лампа и очила за нощно виждане.