— Изпращате всичките петдесет екипа?
— Да. Е, четиридесет и девет. На „Златно небе“ вече има екип за последния тест на предавателя. Значи петдесет екипа и петдесет пътнически кораба. Ще са ни нужни три-четири дни, за да настаним всички. Хората ни ще носят вируса, усъвършенстван от Лайдъл и изработен от нас във Филипините. Колко време ще ни е нужно да започнем пробата?
Ковач се замисли за момент.
— Вероятно ще можем да започнем днес следобед. Трябва да включим другите двигатели, за да заредим напълно батериите, както и да стабилизираме разпределението на мощностите, за да предпазим антената. Пробният вирус, който използвахме на „Златно небе“, е прост, бързодействащ риновирус, така че в рамките на дванадесет часа ще знаем дали приемателят е получил сигнала. Стига да го изпратим не по-късно от тази вечер, всичко ще е наред. Разбира се, на борда има и втори екип, който ще пусне основния вирус.
— Това е велик момент, господа — каза Лайдъл Купър. — Кулминацията на всичко, за което съм се трудил. Скоро ще има ново начало, чиста зора и човечеството ще сияе както е било предопределено. Ще изчезнат потискащите множества, които изчерпват естествените ни ресурси и не се отплащат с друго освен с още усти за хранене. В едно поколение, в което половината свят не е способен да се възпроизвежда, населението ще придобие нормални размери. Няма да има повече мизерия. Ще унищожим бедността, глада и дори заплахата от глобално затопляне. Политиците по целия свят реагират на тези проблеми, като предлагат краткосрочни планове, които карат избирателите им да мислят, че нещо се прави по въпроса. Ние знаем, че всичко това са лъжи. Човек просто трябва да прочете вестника или да изгледа новините, за да види, че нищо не се променя и няма да се промени. Всъщност положението дори се влошава. Борбите за земи и вода вече предизвикват конфликти. И колко души загинаха, за да защитят намаляващите петролни запаси? Убеждават ни, че всичко ще се оправи, ако хората променят навиците си — шофират по-малко, купуват по-малки къщи, използват екологични крушки. Ама че шега. Никой не иска да се лиши от удобствата си. Не, разрешението не е да искаш дребни лишения, които въобще не помагат за премахването на проблема. Отговорът е да промениш играта. Вместо да има все повече хора, които се борят за все по-малко, просто трябва да намалиш населението. Всички знаят, че това е единственият начин, но нямат смелостта да го кажат. И светът се приближава все повече до хаоса. Както вече писах, размножаваме се до смърт. Желанието за потомство вероятно е най-голямата сила в света. Не може да се отрече. Но природата си има естествени механизми да го регулира. Хищниците намаляват броя на животните, които са тяхна плячка. Горските пожари подновяват почвите, както и циклите от суша и наводнения. Но човекът, въпреки способността си да мисли, упорито намира начини да заобиколи усилията на природата за ограничаване на броя на населението. Избихме много животни, за които бяхме плячка, така че в природата останаха само шепа от тях, а останалите са заключени в зоологически градини. Микробите намаляват броя ни с болести, затова създадохме ваксини и имунизации. Продължаваме да се размножаваме, сякаш все още очакваме да загубим две от всеки три деца преди първия им рожден ден. Само една страна имаше смелостта да признае, че населението й нараства прекалено бързо, но дори там не успяха да намалят раждаемостта. Китай се опита да направи нещо, като въведе закона за едното дете в семейство, но сега там живеят двеста милиона повече отколкото преди само двадесет и пет години. Ако една от най-тоталитарните страни в света не успя да се справи с проблема, значи никой не може. Хората просто не се променят. И затова всичко зависи от нас. Разбира се, ние не сме луди. Бих могъл да създам вирус, който да убива безразборно, но никога не бих искал да убия милиарди хора. Е, какво тогава беше разрешението? Първоначалният вирус на кръвоизливен грип имаше страничен ефект. Жертвите оставаха безплодни, но смъртността бе петдесет процента. След като се отказах от медицинските проучвания, разработих десетки хиляди поколения и мутации на вируса. Намалих смъртоносността му, като запазих единствения му желан ефект. Когато го пуснем на петдесетте кораба, той ще зарази близо сто хиляди души. Звучи като сериозно количество, но е просто капка в морето. Пътниците и екипажите са от всяка страна по света и от всякакъв произход. На пътнически параход човек открива микрообраз на обществото от лидерите в промишлеността до най-нисшите работници. Исках да съм абсолютен демократ. Никой няма да бъде пощаден. Когато се върнат в луксозните си къщи в Мичиган, селата си в Източна Европа или бордеите в Бангладеш, ще носят вируса със себе си. Той ще остане в приемника си без проява на симптоми през следващите няколко месеца и ще се разпространява от човек на човек. После ще се появят първите признаци на инфекция. Ще изглежда, че всички страдат от лек грип с висока температура. Смъртността ще е по-малко от един процент, трагична, но неизбежна цена, която ще платят хората със слаби имунни системи. Едва по-късно, когато хората започнат да търсят отговори защо нямат деца, ще научат, че половината население на света е безплодно. Когато осъзнаят действителността, ще има вълнения и уплашени хора ще търсят отговори на въпросите, които лидерите им се страхуваха да зададат. Но това ще продължи кратко — седмици или месеци. Световната икономика ще пострада за известно време, но ще се съвземе, защото хората притежават великата способност да се приспособяват. А тогава, приятели, ние ще сме решили всички проблеми. Ще сме излекували болестите и ще сме предизвикали период на просперитет, какъвто светът никога не е виждал.