Кабрило и Хенли тръгнаха към залата за конференции във вътрешността на кораба. Събранието, председателствано от Хуан, когато радарът забеляза приближаващия се патрулен катер и го принуди да влезе в ролята на Ернесто Естебан, още продължаваше.
Еди Сенг стоеше пред телевизор с плосък екран и държеше лазерна показалка в ръка. Напълно различен от несръчния водопроводчик, когото бе изиграл пред иранците, Сенг беше ветеран от ЦРУ също като Кабрило. Поради невероятната си способност да планира и провежда акциите Еди действаше като ръководител на операциите на брега. Никоя подробност не беше прекалено малка за вниманието му. Невероятната му способност да се съсредоточава му бе позволила да прекара голяма част от кариерата си под прикритие в Китай, успявайки да се изплъзне от най-безмилостната тайна полиция в света.
Около голямата конферентна маса седяха останалите от старшия състав на Корпорацията с изключение на доктор Джулия Хъксли. Джулия беше главният медицински служител на „Орегон“ и рядко присъстваше на събрания относно мисиите.
— Е, прогони ли иранците с дъха си? — попита Линда Рос, когато Хуан се настани до нея.
— О, съжалявам — извини се той и извади ментов бонбон от джоба си, за да прогони миризмата на сиренето „Лимбургер“, което бе сдъвкал тъкмо преди гостите да се качат на борда. — Мисля, че не харесаха моя английски — добави той с кошмарния акцент, който бе използвал.
Линда беше новият вицепрезидент по операциите. С ягодовочервена коса, дълъг бретон, който вечно отмяташе от очите си, и изпъстрени с лунички нос и бузи, тя имаше вид на малка палавница. Тънкият й почти момичешки глас подсилваше тази представа. Но когато заговореше, всички членове на екипажа се заслушваха внимателно. Линда бе работила като разузнавач на крайцер и бе напуснала армията след кариера в Главния щаб.
Срещу нея седяха навигаторът Ерик Стоун и партньорът му Марк Мърфи, който отговаряше за огромния арсенал оръжия, разположени на кораба. По-нататък бяха Хали Касим, офицерът, който отговаряше за комуникациите, и Франклин Линкълн, едър бивш тюлен, началник на групата от бивши служители на специалните сили, „ловджийските кучета“ както Макс ги наричаше.
— Е, справихте ли се, господин председател? — избумтя глас от високоговорителя на телефона.
Беше Лангстън Овърхолт, свързан чрез обезопасен канал от Лангли.
Като основател на Корпорацията Хуан си запази титлата „председател“ и само един член от екипажа, възрастният главен стюард Морис, го наричаше „капитан“.
— Просто успокоихме местните жители — отговори Кабрило.
— Не ви заподозряха, нали?
— Не, Ланг. Въпреки, че сме само на няколко километра от военноморската база в Бандар абас, иранците са свикнали да виждат много кораби. Погледнаха набързо нашия и решиха, че не представляваме заплаха.
— Разполагаме с много кратко време, в което да изпълним мисията си — предупреди го Овърхолт. — Но ако смяташ, че трябва да отложим, разбирам.
— Ланг, тук сме. Ракетните торпеда са тук, а преговорите с Русия за ограничаване на експорта на оръжия са след две седмици. Трябва да го направим сега или никога.
Изобилието на ядрени бомби си оставаше най-сериозният проблем за безопасността на света, но продажбите на оръжие на нестабилни правителства също бяха голяма грижа за Вашингтон. Русия и Китай трупаха милиарди долари от продажба на ракети, бойни самолети, танкове и дори подводници, които продаваха на Техеран.
— Ако искаш доказателство, че Русия снабдява иранците с торпеда „Сквал“, ще влезем още тази вечер.
„Сквал“ вероятно беше най-доброто торпедо в света, способно да достигне скорост от над двеста възела, тъй като фучеше през водата във въздушна обвивка от суперактивни мехурчета. Имаше седемдесет и пет метров обсег и се управляваше трудно заради високата скорост.
— Иранците твърдят, че са създали своя собствена версия на „Сквал“ без руска помощ — обади се Макс Хенли. — Ако успеем да докажем, че руснаците са им дали технологията, макар да го отричат енергично, това ще ни помогне много да ги принудим да ограничат търговията с оръжия.
— Или цялата работа ще се обърне срещу нас, ако ви хванат — промърмори загрижено Овърхолт. — Не съм напълно убеден, че идеята е добра.
— Успокой се, Лангстън — каза Кабрило, като скръсти ръце на тила, напипа зрънце лепило, останало от перуката, и го махна внимателно. — Малко ли работа сме ти свършили досега без никакви проблеми? Иранците няма да узнаят какво е станало, а ние ще сме на седемстотин километра от Залива, ако случайно усетят, че сме влизали в укритието за подводници. А след като разберат какво се е случило, първото, което ще търсят, ще са американски военни кораби, а не порутено панамско корито с повреден лагер.