Буквата Т се появи на екрана на Хали, последвана шестдесет секунди по-късно от О.
— По-лошо е от ваденето на зъб — изсумтя Хуан. — Кой освен нас има антени ИНЧ?
— Единствено руснаците. Използват ги само за връзка с подводниците в много дълбоки води и на далечно разстояние.
— Значи ако нашите са били демонтирани, трябва да са руснаците. Чудя се дали това има нещо общо с подслушването на Кериков.
— Ще знаем след минута — отвърна Хали, после добави. — Е, след десет или петнадесет минути.
Зачакаха търпеливо, приковали погледи в монитора, където се появяваше по една буква в минута. Засега разполагаха с „Орегон тук“. След няколко минути, Хуан се вторачи втрещено в екрана. Цялото съобщение гласеше: „«Орегон», тук е Макс.“
— Какво има? — попита Хали.
— Макс е. Хитрото копеле. Открил е начин да се свърже с нас по ИНЧ.
Хали внезапно изруга. Отвори друго прозорче на компютъра и измъкна от архива записа от подслушвателя, който бяха инсталирали в кабинета на Гил Мартел. Защо не го видях веднага? — изсумтя той, ядосан на самия себе си.
„АЗ НЕ… (1:23) ДА… (3:57) ЗА ДОНА СКАЙ… (1:17) АКТИВИРАНЕ НА ИН… ЧА… (:45) КЛЮЧ… (1:12) УТР(Е)… (3:38) ТОВА НЯМА ДА Е… (:43) МИ-НУ(ТА)… (6:50) ДОВИЖДАНЕ (1:12)“
— Какво не виждам? — попита Хуан.
— Четвъртата група думи. Активиране на ИНЧ. „Отговорните“ си имат собствен предавател.
— За какво, по дяволите? — озадачи се Хуан, после си отговори сам. — Ако пускат отровата на пътнически кораби, предавателят ще им позволи да синхронизират атаката по целия свят.
Кабрило трудно издържаше бавното пристигане на съобщението на Макс, а и умираше за сън.
— Хали, това ще отнеме часове. Връщам се в каютата. Събуди ме, когато получиш всичко. Искам да определиш и къде се намира предавателят. Това е задача номер едно. Накарай Ерик да ти помогне.
Той се завъртя към компютъра и добави сякаш Макс Хенли можеше да го чуе.
— Не знам как успяваш, приятелю, но си голяма работа.
29.
Това беше най-старият номер в света и бе свършил чудесна работа. Макс откри скалата секунди след като избяга от подземния бункер. Скочи от мотора и го бутна в бездната. Беше прекалено тъмно, за да види къде бе паднал, но знаеше, че Ковач ще претърси околността и ще открие машината.
После се върна до входа на бункера и сред суматохата, предизвикана от издирващите групи, които се отправяха навън, и медицинския персонал, който се суетеше около ранените монтьори, дръзко влезе вътре. Връщането на местопрестъплението щеше да е последното, което Ковач очакваше. Следователно бункерът щеше да е последното място, което да си помисли да претърси.
В подземието имаше предостатъчно места да се скрие. Макс се чувстваше по-самоуверен, облечен като монтьор, затова отвори някои от вратите, покрай които бе минал по време на бягството си. Много от стаите бяха обзаведени като общежития с много легла, оградени със завеси, и огромни общи бани. Макс прецени, че в подземието можеха да се поберат няколкостотин души, макар в момента да имаше само неколцина. Огледа котлоните на печките и разбра, че никога не бяха използвани. Гигантските фризери бяха претъпкани с храна, а един масивен склад бе изпълнен от пода до тавана с палети бутилирана вода и консерви.
Реши, че бункерът е нещо като скривалище от времето на Студената война. Можеше да функционира самостоятелно и имаше достатъчно храна, вода, електричество и място за хора, които да се подслонят тук, докато последиците от бедствието отшумят. Фактът, че всичко бе ново и построено от „Отговорните“, го накара да си помисли, че точно те щяха да предизвикат бедствието. Припомни си ужасите, които Хуан и екипът бяха открили на борда на „Златна зора“, и потръпна.
Взе си две шишета вода и отвори консерва с праскови, които изяде лакомо, като сладкият сироп се стичаше по насинената му брадичка. Уви найлонов чаршаф около торса си, макар да знаеше, че съвременните лекари не превързваха напукани ребра. Стегнатият найлон облекчи болките му, а храната и водата го заредиха с енергия.
Натъпка още две бутилки в дълбоките джобове на гащеризона си и продължи проучването. Подмина няколко души из коридорите. Те изгледаха учудено раните, после кимнаха със съчувствие, когато им обясни, че е бил нападнат от избягалия затворник.