— Откъде знаеш, че не е проработил? — обърна се Ерик към Хуан.
— Една от първите ми мисии за агенцията беше да проникна в космодрума в Байконур, където подготвяха „Юмрука на Сталин“ за изпращане в орбита, и да го обезвредя. Настроих го така, че сателитът да не получава сигнал от земята заради магнитното й поле. Може да реагира само ако получи заповед горе, от атмосферата.
— Защо просто не го взриви?
— Не исках да убивам. Двама космонавти излетяха с него, за да включат ръчно соларните панели. Минаха три дни, преди да открият, че птичето е с подрязани криле.
Хали попита:
— Не са ли могли просто да усилят земния сигнал?
— Това щеше да съсипе електрониката им.
— А да изпратят сигнал от „Мир“, космическата им станция?
— Знаеха, че сме ги разкрили, затова просто оставиха проклетото нещо в орбита.
— Мислиш ли, че още работи? — попита Ерик.
— Стига да не е бил ударен от космически боклуци, би трябвало да работи идеално — отговори Кабрило, който започваше да харесва идеята. — Добре, умнико, намери ни алтернатива на атомна бомба. Как предлагаш да изпратим предавател на сто километра в космоса?
— Ако можеш да ме снабдиш с кодовете на Иван Кериков — отговори Стоун, като изкара нова снимка на екрана, — ще го кача горе с това.
Хуан и останалите се вторачиха втрещено, изумени от дръзкия план. Кабрило най-после успя да проговори.
— Страхотен си, Ерик. Ще звънна на Овърхолт, за да ти уредя транспорта. Еди и Линк, измислете план как да вземем кодовете от руснака довечера. После ще напуснем пристанището.
— Все още ли държиш да се отправим към остров Еос? — попита Еди.
— Няма да изоставя Макс.
31.
Хуан видя отражението си в огледалото и се зачуди къде свършва лицето му и къде започва творението на Кевин Никсън. Погледна увеличените снимки, които Кевин бе залепил на огледалото, после отново лицето си. Идеално съвпадение. Перуката имаше абсолютно същия цвят и прическа.
— Кевин, надмина себе си — похвали го Хуан, като свали хартиената яка, която Кевин му бе сложил около врата, за да предпази официалната му риза.
— Да те дегизирам като терориста Ибн ал Асим, е нищо работа. Приемам похвали, ако те докарам да приличаш на някоя от курвите му.
Хуан завърза папийонката и нахлузи бяло вечерно сако, опънато върху широките му рамена. Всеки мъж изглежда добре в смокинг, но Кабрило надминаваше повечето, независимо от подплънките около кръста, предназначени да наподобят фигурата на арабина. Помогна му и разузнавателното сведение, че терористът си пада по „Армани“. На кръста под смокинга Хуан носеше плосък кобур за любимото си оръжие, автоматичен пистолет „ФН 57“.
— Приличаш на Джеймс Бонд с шкембе — ухили се Майк Троно от другия край на стаята.
Хуан отговори с гласа на Шон Конъри:
— Чистачите трябва да бъдат виждани, но не и чувани.
Майк и Джери Пуласки носеха униформите на чистачи от прочутото казино в Монте Карло. Кевин и хората му поддържаха гардероб с безброй униформи — можеха да докарат всичко — от руски генерал или пътно ченге в Ню Делхи до парижки пазач в зоологическата градина. Бяха им нужни само няколко минути да прекроят стандартен гащеризон в нужния стил.
Майк и Джери влачеха кофа за боклук на колелца и друга с парцали и пластмасов надпис, който предупреждаваше, че подът е влажен.
Главният стюард се появи на прага, тих и дискретен както винаги. Носеше снежнобяла престилка върху костюма си. Членовете на екипажа спореха дали Морис си сменя престилките, преди да излезе от кухнята, или просто никога не се покапва. Повечето залагаха на последното. Той държеше затворена пластмасова кутия и се мръщеше.
— За бога, Морис — подразни го Хуан, — не прилича на истинско.
— Капитане, аз го направих, така че е съвсем истинско.
— Да видим.
Морис остави кутията на плота и отстъпи назад, отказвайки да вдигне капака. Хуан го направи вместо него и бързо завъртя глава.
— Пфу! Трябва ли да вони толкова?
— Трябваше ти повръщано. Подходих към задачата както към всяко друго ястие. Миризмата е не по-малко важна от вида и консистенцията.