— Добре. Какво все пак имаш предвид?
— Още не сме проверили пословичното последно място.
Въпреки солидната изолация на стените на трапезарията чуха шум от перката на хеликоптер. Надигнаха се от масата и тръгнаха към басейна. Върху синята вода бе поставено твърдо покритие, а членовете на екипажа бяха оградили района с въже, за да държат пътниците далеч от него.
Хеликоптерът беше „Белджет Рейнджър“ и носеше надпис „Екскурзии Посейдон“. От горната палуба Марк и Линда видяха пилота и тримата пътници в кабината.
— Това не изглежда добре — отбеляза Линда.
— Мислиш ли, че са тук заради нас?
— На пътническите кораби рядко умират хора. Томас Северънс сигурно е реагирал светкавично на новината за смъртта на неговия човек. Чудя се как е принудил параходната компания да се съгласи на това. Гомес Адамс го прави така, че изглежда адски лесно, но приземяването на хеликоптер върху кораб в движение е опасно нещо.
— „Отговорните“ имат дълбоки джобове.
— Да, явно е така.
Хеликоптерът увисна над басейна като гигантско насекомо. Пилотът го приземи елегантно и трите врати се отвориха едновременно. Мъжете изскочиха навън с окачени на гърбовете раници. Веднага щом вратите се затвориха, хеликоптерът се издигна и се отдалечи от кораба.
— Еди спомена, че Зелимир Ковач прилича на Борис Карлоф — каза Марк, като посочи към мъжете.
— Едрият тип в средата?
— Трябва да е той.
Офицер от екипажа посрещна тримата мъже, но те не се ръкуваха с него. Спортните им дрехи — бежови панталони, фланелки и светли якета — приличаха на военни униформи. Сигурно и заради еднаквите раници, помисли си Линда.
— Какво мислиш, че има в раниците? — попита тя.
— Чисто бельо, чорапи, самобръсначки. И пистолети, разбира се.
До момента бяха рискували само да бъдат заключени в онова, което минаваше за арест на борда на кораба, и да им се наложи да дават сериозни обяснения, когато стигнат до брега. Но положението току-що се промени. Ковач и двамата бандити бяха по петите им. Линда и Марк не се съмняваха какво щеше да стане, ако ги хванат. Единственото им предимство бе, че Ковач не знаеше колко души издирват вируса. Но с помощта на екипажа, който търсеше нелегалните пътници, можеха да ги открият за нула време.
— Хрумна ми нещо — каза Марк.
— Какво?
— Дали Ковач би рискувал да се качи на борда, ако възнамеряват да го заразят със същия вирус, който пуснаха на „Златна зора“?
— Да, ако е бил ваксиниран.
До обед три четвърти от хората на кораба страдаха от симптоми на настинка. Въпреки предпазните мерки Марк и Линда също бяха в това число.
33.
Пустинният вятър виеше из полето и вдигаше облаци прах, които заплашваха да блокират небето. Пилотът на наетия „Сайтешън“ снижи предпазливо към пистата. Колесниците се спуснаха леко, а турбодвигателите изръмжаха и задържаха самолета във въздуха още няколко секунди.
Единственият пътник в кабината не обърна внимание на климатичните условия и опасното кацане. Откак бе хванал търговски полет от Ница до Лондон и после до Чикаго, където го чакаше наетия реактивен самолет, седеше с отворен пред себе си лаптоп и работеше енергично.
Когато Ерик предложи плана за изстрелването на руската балистична ракета, не бе взел предвид невероятното количество данни, които трябваше да събере, за да свърши работата. Трябваше да предвиди в изчисленията си орбиталните скорости, различните вектори, въртенето на земята, масата на волфрамовите пръчки и стотина други елемента. Благодарение на работата си за военните Ерик беше убеден, че можеше да се справи с математиката, макар да му се искаше Марк да бе до него. Мърфи имаше страховити познания по тригонометрия и диференциална математика, които биха му помогнали. Но пък щеше да настоява той да поеме командата и председателят щеше да го послуша. Марк просто бе по-квалифициран от Ерик.
Следващият логичен избор бе Хали Касим, тъй като ставаше дума основно за комуникация между сателита и компютъра. Единственият проблем бе, че на Хали му прилошаваше дори на обикновена панаирджийска въртележка и нямаше да може да свърши работата.
Ерик се оказа натоварен със задача, която само шепа хора бяха изпълнявали. Щеше да се вълнува за това по-късно, сега трябваше да работи. Преди да потегли на път, обясни на Джанике Дал, че тръгва на опасна мисия, като преувеличи рисковете, но не обясни целта. След като Марк се отправи към „Златно небе“, Ерик се втурна енергично да ухажва красивата норвежка. Дори се опита да я хване за ръка, когато й съобщи, че напуска кораба за известно време. Искаше му се да знае какво му бе намекнала, когато наклони глава и разтвори устни тъкмо преди да я остави в клиниката. Трябваше да попита доктор Хъксли.