— Лесно ли драйфаш?
— Не. Точно затова аз съм тук, а не колегата ми. Член съм на американската асоциация на запалянковците на увеселителните влакчета и въртележките. Още от съвсем малък прекарвах ваканциите си по лунапарковете. Никога не ми е ставало лошо.
— Достатъчно добре за мен. Рик?
— Няма да те карам да подписваш купчина застрахователни документи и разни подобни дивотии. Гарантирам за птицата си, стига ти да гарантираш за здравето си.
— Компанията ни прави медицински прегледи на всеки шест месеца. Не страдам от нищо, което да не може да бъде коригирано с чифт очила.
— Чудесно. Чака ни доста подготвителна работа до утре сутрин — каза Бътърфилд и погледна часовника си. — Екипът ми ще е тук след около двадесет минути. Ще имам нужда от теб и оборудването ти, за да изчислим теглото и баланса. После смятам, че трябва да останеш в самолета си, докато стане време за полета. Пилотите ти могат да отседнат в хотела в града. Един от моите хора ще ги закара.
— Звучи добре. А, господин Бътърфилд, имам една молба.
— Давай.
— Искам да видя самолета.
Бътърфилд кимна и излезе от офиса. Ерик, Тейгърт и Овърхолт го последваха. До покрития с брезент самолет висеше дистанционно. Той натисна бутона и една макара започна да навива брезента към тавана. Боядисан в снежнобяло с малки сини звездички, самолетът-майка на име „Кенгу“ приличаше на всички други по света. Имаше крила като прочутия „Корсар“ от Втората световна война, но започваха високо на корпуса и се спускаха под ъгъл надолу, така че шасито стоеше на високи колесници. Над пилотската кабина се намираха два реактивни двигателя, а други два — под крилата.
Но това, което прикова вниманието на Стоун, бе монтирано под големия самолет. „Ру“ представляваше ракетен самолет с единично плоско крило, способен да вдигне над три хиляди километра в час. Не беше първият частно построен самолет, но вече държеше рекорда за височина — почти сто и двадесет километра над земята. „Кенгу“ го издигаше на десет хиляди и двеста километра, после двата самолета се разделяха. Ракетният двигател се включваше и „Ру“ излиташе към небето в балистична парабола. После можеше да се върне на самолета-майка, за да бъде зареден с гориво.
Плановете на Бътърфилд и инвеститорите му бяха да се възползват от търсачите на силни усещания, които искаха да изпитат безтегловността в космоса. Ерик Стоун щеше да стане първият им клиент, макар целта му да не беше адреналинът. Идеята му бе в апогея на полета да попадне в обсега на повредената антена на руското оръжие. Използвайки кодовете, които Хуан бе взел от Кериков, Ерик щеше да позиционира „Юмрука на Сталин“ така, че сателитът да насочи една от ракетите към остров Еос. Кинетичната енергия на половинтонния волфрамов прът, уцелил която и да е част от острова, щеше да унищожи предавателя на ИНЧ.
— Грозничък е, а? — гордо попита Бътърфилд, като погали нежно корпуса.
— Какво е усещането, когато летиш с него? — попита Ерик.
— Нямам представа — отговори инженерът, като се потупа по гърдите. — Имам слабо сърце и не мога да летя.
Тейгърт отговори вместо него:
— Синко, това ще те накара да забравиш за въртележките и влакчетата.
Овърхолт се прокашля.
— Господа, не е разумно да съм тук, когато пристигнат хората на Бътърфилд, затова ще се сбогувам с вас.
Той се ръкува любезно с всички, после се обърна към Ерик.
— Господин Стоун, бихте ли ме изпратили до самолета ми?
— Разбира се, сър.
— Когато се срещнете с председателя, бих искал да му предадете, че съм говорил с приятелите от Националната агенция по безопасността. Те също са уловили предаванията по ИНЧ, едно от вашия господин Хенли, доколкото разбрах, и друго — малко по-рано. Самият факт, че някой е построил подобен предавател, причини доста вълнения, както можете да предположите. Съчетано с това, което вие и хората ви открихте, макар да не разполагате с доказателства засега…
Ерик отвори уста, за да възрази, но не успя да изрече и дума.
— Знам, че не следвате правилата на Министерството на правосъдието, но има определени закони, които трябва да се спазят, ако искаме да осъдим Северънс и групата му. Помогнах ви да осъществите малкото си приключение утре, така че очевидно приемам нещата сериозно, но ако искаме да докажем, че „Отговорните“ са виновни за тези чудовищни престъпления, имам нужда от факти, а не от догадки. Разбирате ли?
— Да, сър. Стига вие да разбирате, че ако не се задействаме, милиони хора ще бъдат заразени, преди да откриете достатъчно доказателства за пред съда.
Ерик не можеше да повярва, че е събрал достатъчно смелост да говори така откровено с ветерана от ЦРУ.