— Точно така — каза той, като се плясна по коленете и стана.
Влезе в стаята с предавателя на ИНЧ. Техник в бяла престилка стоеше наведен над управлението.
— Можеш ли да изпратиш сигнала сега? — попита Северънс.
— По график трябва да го изпратим след два часа.
— Не те питам за това.
След като вече бе взел решението, Северънс си възвърна високомерните маниери.
— Ще са ми нужни няколко минути да проверя батериите. Електростанцията не е в ред заради повредите в системата за изгорели газове.
— Действай.
Мъжът започна да обсъжда проблема с колегата си по интеркома. Говореха на професионален жаргон, който Северънс не разбираше.
— Само минута, господин Северънс.
Електронният мозък на руския сателит отбелязваше времето в секунди, докато се носеше над Европа с почти тридесет хиляди километра в час. Траекторията бе изчислена до стотни от секундата и когато сателитът стигна целта си, от централния процесор бе изпратен сигнал до тръбата за изстрелване. В космическия вакуум не се чу звук, когато взрив компресирани газове изстреля волфрамовия прът от тръбата. Беше насочен право надолу и започна огнения си полет към земята, спускайки се под ъгъл, както бе проектиран, за да бъде взет за метеор. Навлизането в атмосферата създаде триене, което започна да затопля волфрама. Колкото по-ниско падаше, толкова повече се нагорещяваше. Запламтя в червено, после в жълто и накрая — в ослепително бяло.
Жегата беше страхотна, но не стигна до точката на топене на волфрама — хиляда шестстотин четиридесет и осем градуса. От земята можеха да го видят ясно, когато профуча над Македония и Северна Гърция.
Дигиталният часовник на главния монитор вече отброяваше едноцифрени числа. Хуан не бе искал да го гледа преди спасяването на Макс, но сега не можеше да откъсне очи от него. Хенли бе отказал лечение в клиниката преди удара по Еос, затова Хъксли бе донесла медицинската си чанта в оперативния център и обработваше на място раните му. Морето бе спокойно и тя можеше да си свърши работата, макар „Орегон“ да се носеше на изток с максимална скорост.
Обикновено Макс коментираше саркастично, когато Хуан принуждаваше двигателите да работят на пълна мощност, но сега знаеше какво предстои и си мълчеше. Още не се намираха на безопасно разстояние от взрива и ако председателят мислеше, че светкавичната скорост щеше да им помогне, нямаше да му се меси. Хали Касим свали слушалките от главата си и изруга.
— Какво има? — попита Хуан притеснено.
— Улавям сигнал по ИНЧ. От Еос. Изпращат кода.
Кабрило пребледня.
— Всичко ще е наред — обади се Макс с гъгнив глас заради натъпкания в обезобразения му нос памук. — Вълните са толкова дълги, че ще мине адски много време, докато предадат целия код.
— Или пък ще пуснат вируса още в началото на предаването — възрази Хали.
Дланите на Хуан се изпотиха. Мразеше мисълта, че бяха стигнали дотук, а можеха да се провалят в последния момент. Но не можеше да направи нищо друго освен да чака. Мразеше да чака.
Облечени в униформите на чистачи, Линда и Марк отново обикаляха долната палуба на „Златно небе“ и се опитваха да си спомнят къде се намираше пералнята. Наоколо имаше само няколко от членовете на екипажа, но всички бяха достатъчно изтощени от болестта, за да не обърнат внимание на двете непознати лица.
Воят на сушилните ги насочи към пералното помещение. От мъждиво осветената стая излизаше пара. Никой от китайците, които работеха там, не вдигна глава, когато двамата влязоха.
Един мъж, облегнат на стената зад вратата, когото не бяха видели, сграбчи ръката на Линда.
— Какво правите тук? — попита той.
Тя се опита да се издърпа. Марк позна веднага човека. Беше от екипа, който пристигна с хеликоптера заедно със Зелимир Ковач. Трябваше да се сетят, че Ковач щеше да остави охрана тук. Той пристъпи напред, за да се намеси, а мъжът извади пистолет и го притисна до слепоочието на Линда.
— Още една крачка и ще умре.
Работниците в пералнята виждаха какво става, но продължаваха да си вършат работата.
— Спокойно — каза Марк, като отстъпи назад. — Получихме нареждане да поправим повредена машина за гладене.
— Покажете ми пропуските си.
Марк извади картата от джоба на гащеризона си. Кевин Никсън не знаеше точния формат, използван от параходната компания за картите на служителите, но фалшификатът бе отличен. Мърфи се съмняваше, че горилите на Ковач биха доловили разликата.