Компютърният монитор между тях показа на Линда, че подводницата беше леко встрани от първото торпедо. Тя оправи позицията й, така че единият чифт извити ръкохватки, инсталирани от Макс, застанаха точно над тритонното оръжие. Натисна бутон и стоманените ръчки обвиха торпедото и го закачиха към долната част на „Номад“. Хуан й помогна, като изпомпа един от баластните резервоари. Линда отклони миниподводницата настрани, захапала устна. Тя изруга под нос, когато подводницата подмина торпедото.
— Приливът започва — обясни Линда и върна подводницата над мишената.
Светлинката на контролното табло светна в зелено. Еди и Макс бяха на борда.
При втория опит „Номад“ отново подмина торпедото и принуди Линда да увеличи мощността, за да се пребори с приливните вълни, нахлули в дока.
Водовъртежите затрудняваха движенията на малката подводница, но Хуан бе убеден, че ако Линда не можеше да се справи, щеше да поиска помощта му. Остави я да си върши работата и при третия опит тя нагласи „Номад“ над торпедото. Затвори ръкохватките около него и източи още малко от баласта.
Линда се ухили доволно и каза:
— Третият път е на късмет.
Хуан задвижи манипулаторния лост и използва гъвкавите му пръсти, за да събере четирите кабела, които бяха придвижили торпедата, и ги прибра в голям кош. Линда завъртя „Номад“. Сигналите от СОСО й позволиха да мине през частично отворената врата към морето.
Хуан провери батериите, скоростта и дълбочината. Натрака числата в компютъра, за да разбере обсега на „Номад“. Зад него екипажът сваляше неопрените и обличаше сухите дрехи, които си бяха приготвили по-рано.
Приливът беше по-силен отколкото очакваха, и малката подводница щеше да разполага само с час резервна мощност, докато стигнеха до „Орегон“. Това беше неприятно малко, а Хуан имаше лошо предчувствие за реакцията на иранците и искаше да отдалечи кораба си колкото се може повече от пролива Хормуз.
— „Номад“ до „Орегон“ — обади се той по радиостанцията.
— Радвам се да те чуя, председателю — отговори Хали Касим. — Предполагам, че всичко е минало добре.
— Все едно да откраднеш близалката на детенце — каза Хуан. — Как върви преобразуването на кораба?
— По часовник. Коминът си е на мястото и почти привършихме сгъването на контейнерите.
— Добре. Хали, след около тридесет минути искам да потеглиш, но да поддържаш скорост от около три възела.
„Номад“ се движеше с четири възела.
— Ще се срещнем по-надолу по крайбрежието.
— Това е прекалено близо до корабните маршрути — напомни му Хали. — Не можем да спрем там, за да ви приберем.
— Знам. Ще го направим в движение.
Вкарването на „Номад“ в лунния басейн бе достатъчно опасно, но да се направи, докато „Орегон“ бе в движение, беше нещо, което Кабрило би рискувал само в краен случай.
— Сигурен ли си? — попита Макс, като се наведе към пилотската кабина.
Хуан се завъртя и погледна стария си приятел в очите.
— Десният ми глезен дава знак.
Това беше кода им, че председателят има лошо предчувствие. Беше изпитал същото, преди да приеме задачата, която му струва десния крак, и в следващите години и двамата мъже бяха започнали да се доверяват на инстинкта на Хуан.
— Добре, ти си шефът — кимна Макс.
Нужни им бяха още два часа, за да стигнат до „Орегон“, който бавно се отдалечаваше от иранския бряг. „Номад“ мина под тъмния корпус на петнадесет метра под кила. Вратите на лунния басейн бяха отворени и сгънати към корпуса, а червените лампи в кораба хвърляха ален блясък върху водата. Стори им се, че приближават вратите на ада.
Линда намали скоростта, за да я изравни с тази на „Орегон“, и центрира подводницата под отвора. При нормални обстоятелства водолазите щяха да влязат във водата, за да закачат кабели към „Номад“, който щеше да бъде вдигнат в кораба. Сега, макар да се движеха само с три възела, течението бе прекалено силно, за да се гмурнат безопасно в лунния басейн.
Линда започна да се освобождава от баласт, като изпомпваше резервоарите толкова бавно, че „Номад“ едва се повдигаше.
— Не искам да ви притеснявам — обади се Хали по радиото, — но след по-малко от четири минути трябва да завием.
Корабните маршрути в пролива Хормуз бяха толкова нагъсто, че отклонения просто не се допускаха.
— Изобщо не ни притесняваш — отвърна Линда, без да сваля очи от компютърния екран.
Тя изпомпа още вода и направи няколко дребни корекции, когато отворът се приближи към тях.
— Справяш се чудесно — каза Хуан.
Стъпка по стъпка пролуката се стесни. Накрая „Номад“ застана точно под кораба. Чуха тихото бръмчене на двигателите.