Выбрать главу

Джани се унесе. Събуди се няколко часа по-късно. Чуваше приглушеното ръмжене на параходните двигатели, но почти не усещаше нежното люлеене на вълните в Индийския океан. Зачуди се как ли Елза и Карин се забавляваха на купона и…

За втори път се събуди след един час. Мразеше да кисне в болницата. Беше самотна и отегчена. За момент се зачуди дали да не грабне дрехите изпод леглото и да се измъкне тайно от стаята, за да надникне в балната зала. Но тялото й просто не беше готово за това и тя отново затвори очи.

Чу трясък секунда преди нападателят отново да обвие ръка около гърлото й и да започне да го стиска. Събуди се стреснато и протегна ръка към инхалатора в мига, когато вратата на стаята й се отвори, обляна в светлина от лампата в съседния кабинет. Зашеметена от астматичния пристъп, Джани не беше сигурна какво точно виждаше. Доктор Пасман се запрепъва из стаята. Беше облечен в халат, но бос. Лицето и предната част на халата му бяха потънали в кръв. Джани вдъхна дълбоко и примигна, за да прогони съня от очите си.

Пасман изхърка зловещо и от устата му потече още кръв. Джани ахна. Той направи още две залитащи стъпки и краката му се подкосиха. Падна назад и тялото му се удари в линолеума със силен шум. Джани видя как през него преминаха вълни сякаш вътрешностите му се бяха втечнили и след секунда лекарят лежеше заобиколен от кошмарно блато от собствената си кръв.

Тя стисна чаршафите и се опита да вдиша още от лекарството, тъй като започваше да й се завива свят. Втора фигура влезе в стаята. Карин в малката си черна рокля. Приятелката й кашляше задавено, с тежки раздиращи конвулсии, които пръскаха кръв наоколо. Джани изпищя ужасена. Карин се опита да проговори, но се чу само задавено хъркане. Протегна ръка умолително към нея. Джани се мразеше, задето се отдръпна в отдалечната част на леглото, но не можеше да се принуди да доближи приятелката си. Карминеночервена сълза капна от окото на Карин и остави дебела следа до брадичката й, откъдето капна върху гърдите й.

Също като Пасман преди няколко секунди Карин вече не можеше да стои на крака. Падна назад, а когато се удари в пода, кожата й сякаш изчезна. Навсякъде плисна кръв и тялото й се разпадна. В мига преди Джанике Дал да изпадне в кататоничен шок, тя бе сигурна, че полудява.

6.

Хуан Кабрило се втренчи в тактическия дисплей в продължение на няколко секунди, време, с което знаеше, че не разполага, но все пак отдели. Три от четирите торпеда, изстреляни от иранската подводница „Кило-клас“, се носеха напред към мишените си. Сонарът показваше, че четвъртото бе намалило скоростта си толкова много, че компютърът можеше да даде само приблизителното му местоположение.

По-малко от две мили отделяха товарния кораб „Сага“ от първото торпедо, докато двеста хиляди тонният супертанкер „Аги Джонстън“ разполагаше с миля и половина. Третото торпедо идваше право към „Орегон“ с повече от четиридесет възела в час.

Кабрило знаеше, че „Орегон“ може да понесе директен удар благодарение на реактивната броня около корпуса, която избухваше навън, когато бе ударена от торпедо, и обезсилваше взривните сили. Но все пак твърде вероятно бе някои от важните системи да пострадат. Кабрило можеше да избяга от преследващата ги риба, използвайки превъзходната маневреност и скорост на „Орегон“, но в такъв случай торпедото щеше да нанесе втори удар върху „Сага“ и да реши съдбата й. Просто нямаше начин да предпази и двата товарни кораба и „Орегон“, особено като се имаше предвид и резервното торпедо, което дебнеше навън.

Дочу разсеяно как Хали Касим изпрати радиосъобщение до двата кораба относно приближаващите торпеда, не че те можеха да направят нещо по въпроса. Танкер с размерите на „Аги Джонстън“ се завърташе адски трудно и бавно и се нуждаеше от пет мили, за да убие сегашната си скорост.

— Улавям два бързо движещи се самолета от самолетоносача — обади се Марк Мърфи от оръжейната станция. — Предполагам, че са „Викинг С–3В“, самолети за борба с подводници, въоръжени с торпеда „Марк 46“ или „Марк 50“. Проклетата „Кило“ ще си има сериозни неприятности след около десет минути.