Океанът достигна нивото на мостика и разби закаленото стъкло. От корпуса излетяха безброй предмети — най-вече шезлонги, но и една от спасителните лодки се преобърна пред очите им.
Когато и върхът на мостика изчезна, Макс избърса очи. Над водата останаха само коминът и мачтите на кораба. Морето лакомо поглъщаше „Златна зора“.
От оперативния център Ерик Стоун контролираше прожекторите на оръжейната станция. Остави най-мощния насочен към комина на „Златна зора“. Морето кипеше като горещ минерален извор, а хеликоптерът висеше отгоре.
Макс прошепна името на Хуан и се прекръсти, когато върхът на комина остана само на около тридесет сантиметра от водата. Внезапно от него изригна въздух и жълт предмет излетя нагоре като от топ. Издигна се на шест-седем метра, размахайки ръце като птица, която се опитва да полети.
— Мили бо… — изсумтя Макс, не вярвайки на очите си.
Жълтият предмет бе защитен костюм, в който Кабрило енергично размахваше ръце. Инерцията го отнесе от комина и го метна в морето. Ударът сигурно го бе зашеметил, защото лежа неподвижно няколко секунди, преди да заплува. Ерик насочи прожектора към него. Хуан стигна до преобърната лодка, качи се на дъното й, завъртя се към „Орегон“ на колене и се поклони театрално. Ерик го поздрави с мощен рев на корабната сирена.
10.
Доктор Хъксли се бе съсредоточила толкова много, че не чу как Марк Мърфи и Ерик Стоун се втурнаха в лабораторията. Мислите й бяха погълнати от миниатюрния свят, който оглеждаше под микроскопа. Чак след като Мърфи се прокашля, тя вдигна очи от компютърния екран. На лицето й се изписа недоволство, че прекъсват работата й, но широките усмивки на мъжете го прогониха.
Зад тях пациентката й лежеше в изолация, отделена от екипажа на кораба в стерилна стъклена кабина, чийто въздух бе вкарван през прочистващи апарати и изкарван в пещ с над петстотин градуса топлина, преди да му бъде позволено да напусне кораба. Хуан седеше отпуснат на стол до леглото на Джани, все още облечен в жълтия си защитен костюм. Докато Джулия се увереше, че краткото му излагане във водата на машинното не го бе инфектирало с вируса, убил хората на „Златна зора“, тя щеше да се отнася с него като с бацилоносител. Микроскопът и пробите също бяха в изолационното и тя можеше да проучи данните или ако облече специалния костюм, или чрез компютърна връзка.
— Какво има? — попита тя.
— Прегледахме числата — задъхано каза Мърфи. Също като Джулия и той веднага се бе заловил за работа след връщането си на „Орегон“ и носеше изпотените дрехи, които бе облякъл под предпазния костюм. Въздългата му коса беше влажна.
— Няма начин председателят и момичето да са заразени.
Този път Джулия не скри раздразнението си.
— За какво говориш?
Мърф и Еди забелязаха Джанике за първи път.
— Уха! — възкликна Стоун, докато разглеждаше младата жена, заспала в изолационното с разпръсната около бледото й овално лице черна коса. — Страхотно гадже!
— Забрави, Стоуни — бързо го прекъсна Мърф. — Аз участвах в спасяването й, затова имам право първи да я поканя на среща.
— Ти дори не напусна мостика — запротестира Ерик. — Аз имам не по-малко право от теб.
— Господа — рязко каза Джулия, — моля оставете неудовлетворените си страсти навън и ми кажете защо точно сте тук.
— Съжалявам, док — засрамено отвърна Мърф, но все пак хвърли последен поглед на Джани. — Ерик и аз разиграхме сценария и знаем, че никой от двамата не може да е бил заразен. Още преди двадесет минути научихме резултатите на председателя, но тези на момичето тъкмо пристигнаха.
— Трябва ли да ви напомням, че тук става дума за наука, по-точно биология, а не за някаква си компютърна програма, която плюе математически дивотии?
Двамата мъже я изгледаха обидено.
Ерик каза:
— Най-вече ти би трябвало да знаеш, че всички науки се основават на математиката. Биологията е просто приложение на органичната химия, а химията е приложна физика, която използва силните и слабите ядрени сили, за да създаде атоми. А пък физиката е математика в истинския свят.
Стоун говореше разпалено и Джулия си помисли, че младата й пациентка нямаше за какво да се страхува от него. Ерик беше хубаво момче, но приличаше на типичен зубрач и тя не можеше да си представи, че би събрал смелост да покани Джани на среща. А зад пънкарската фасада на Марк Мърфи и рехавата му брада биеше безобидното сърце на компютърен маниак.