— Намери ли следи от вирус или отрова някъде из пробите, които взе? — попита Мърфи.
— Не — призна Джулия.
— И няма да намериш, защото никой от двамата не е заразен. Единственият начин да убиеш цял параход с хора, без да причиниш масова паника, е хранително отравяне — каза той, като започна да изброява на пръсти. — Пренасян по въздуха вирус няма да засегне хората, които са били навън на палубата, когато е бил пуснат. Отравянето на водата е още по-малко вероятно, защото не всеки ще пие по същото време, освен ако не пуснеш вируса рано сутринта, когато всички си мият зъбите.
Ерик го прекъсна.
— Хора с по-слаби имунни системи биха умрели по-рано през деня, а както видяхме, всички бяха облечени за купон.
— Същото би се получило, ако бяха намазали с отрова повърхностите на кораба, парапетите и бравите — заключи Мърф. — Убиецът не е можел да бъде сигурен, че ще зарази всички.
— Значи мислите, че е била храната? — попита Джулия, неспособна да види грешка в логиката им.
— Така трябва да е било. Хуан не е ял нищо, докато е бил на борда, а се обзалагам, че и тя не е хапнала нищо снощи — отговори Мърфи, като кимна към стъклената преграда на изолационното.
— За всеки случай — обади се Ерик — проверихме и какво би станало, ако в машинното е имало преносим по въздуха вирус. Дори ако въздухът е бил наситен с него, количеството вода, нахлуло по времето, когато Хуан е срязал костюма си, би намалило възможностите за зараза до едно на милиарди.
Мърфи кръстоса ръце.
— Освен това минаха пет часа от времето на излагане на евентуално въздействие. От това, което Еди ми разказа за краткия ти разговор с Джанике, приятелите й я посетили час-два, преди да се заразят. Хуан и хубавицата са в безопасност.
Джулия вече бе стигнала до същия извод по отношение на Хуан, но не беше убедена, че двамата младежи са прави за момичето. Диагнозата се поставяше след задълбочени проучвания, двойни проверки на лабораторните резултати, докато не се разбереше със сигурност пред какво са изправени. Само защото не бе намерила вируса в кръвта, слюнката, гръбначния мозък и урината, на Джани не можеше да е сигурна, че не се крие в бъбреците, черния дроб или друга тъкан, която още не бе проучила, и не чака безмълвно там да победи имунната система на момичето и после да се пренесе към потенциалните си жертви, екипажа на „Орегон“.
Джулия поклати глава.
— Съжалявам, момчета, но това не е достатъчно за мен. Мисля, че сте прави за Хуан, но Джанике ще остане в изолационното, докато не се уверя на сто процента, че не е заразена.
— Ти си лекарят, но това си е чиста загуба на време. Не е заразена.
— Аз съм човекът, който ще си губи времето, Марк — отвърна тя, като се премести заедно със стола си към интеркома на стената. — Хуан, чуваш ли ме?
Кабрило подскочи на стола си. Вместо да размишлява върху факта, че в тялото му можеше да се крие смъртоносна инфекция, той бе заспал. Надигна се и вдигна палец към Джулия, после махна на Мърфи и Стоун.
— Чист си — съобщи му Джулия. — Можеш да влезеш в кабината за обеззаразяващ душ. Отивай да се къпеш и остави костюма в изолационното. Ще го изхвърля по-късно.
Хуан стоя под обилен душ от белина и антивирусни агенти в продължение на почти петнадесет минути, докато накрая Хъкс реши, че е безопасно да влезе в лабораторията.
— Пфу, вмирисал си се малко — каза тя, като сбърчи нос.
— Прекарай толкова време в потене в един от проклетите костюми и ще видим как ще миришеш.
Джулия вече бе наредила да донесат един от изкуствените крака на Хуан от каютата му. Тя му го подаде и той го нагласи на чуканчето под дясното си коляно, после смъкна крачола на панталона си.
— Готово — каза той и се надигна. — Няма нищо, което горещ душ и бутилка скоч не могат да оправят — ухили се Хуан и се завъртя към Ерик и Марк, които стояха до входа на лабораторията. — Как се справи, Мърф?
Тъй като радиостанцията му бе повредена при наводнението на машинното, Кабрило нямаше представа за развоя на събитията.
— Спасих около тридесет процента от компютърните архиви на кораба, включително всичко относно последното му пътуване — отговори Мърфи, като вдигна ръка, за да предотврати следващия въпрос на Хуан. — Не съм прегледал нищо още, с Ерик се опитвахме да разберем дали ти и малкото бонбонче сте заразени.
Хуан кимна, макар да не мислеше, че той и гостенката им трябваше да са основното занимание на младежите.
— Най-важната ви работа сега е да прегледате архивите. Искам да узная всичко, което е ставало на борда на кораба, откак е започнало пътуването. Не ми пука колко незначително и банално изглежда.