Поради многобройните кораби, влизащи и излизащи от Суецкия канал, маршрутите в Червено море бяха доста претоварени. За да не предизвикват подозренията на минаващите кораби, Хуан сложи пост на мостика, макар че „Орегон“ бе управляван от оперативния център под палубата.
В момента Хуан стоеше на мостика и наглеждаше подготовката за минаването през канала на следващата сутрин. В небето над Африка бушуваха пясъчни бури. Слънцето залязваше през оцветените в охра облаци, които хвърляха призрачни сенки по мостика. Температурата си оставаше почти тридесет градуса и надали щеше да намалее, когато слънцето най-после се спуснеше зад хоризонта.
— Каква гледка — отбеляза доктор Хъксли, когато излезе от тайната врата в задната част на пилотската кабина.
Докато оглеждаше бушуващата буря, слънцето оцвети лицето й в бронзово червено. Меката светлина й помогна да скрие невероятното си изтощение.
— Как е пациентката ни? — попита Кабрило, като разтвори огромна карта на очуканата маса.
— Ще се оправи напълно — отговори Джулия. — Ако е все така добре до утре сутрин, ще я извадя от изолационното. А ти как си?
— При мен нямаше нищо, което да не може да бъде излекувано с горещ душ и малко почивка — отговори Хуан, като закачи картата с нарочно леко счупени скоби, за да придадат на „Орегон“ колкото се може по-мизерен вид.
Когато ставаше дума за камуфлажа на кораба, никоя подробност не бе прекалено незначителна за критичния поглед на Кабрило.
— Научи ли нещо ново за преживяването й? — попита той.
— В момента Линда изготвя доклад за всичко, което знаем. Не само от моите бележки, но и от онова, което Марк и Ерик успяха да сглобят. Преди малко ми каза, че ще е готова след около половин час.
Хуан погледна разсеяно часовника си.
— Не очаквах нищо определено през следващите няколко часа.
— Мърф и Стоун са по-мотивирани от обикновено.
— Чакай да отгатна. Искат да впечатлят госпожица Дал с детективските си умения?
Джулия кимна.
— Вече започнах да ги наричам „Момчетата Хардли6“.
Хуан разбра шегата и се ухили.
— Да, има логика.
— Реших, че ще ти хареса — усмихна се Джулия.
Древният интерком, монтиран на преградата, изхърка като папагал, болен от астма.
— Шефе, готова съм.
Хуан натисна бутона с опакото на ръката си.
— Давай, Линда.
— В залата за съвещания съм. Ерик и Мърф вече са тук. Чакаме теб, Макс и Джулия.
— Хъкс е при мен — отвърна Кабрило. — Последния път, когато видях Макс, стоеше в каютата си и се караше с бившата си жена.
— Ще изпратя Ерик да го доведе.
— Ще дойдем след минута — каза Хуан и се обърна към Джулия. — Тръгвай. Идвам след секунда.
Тя пъхна малките си ръце в джоба на престилката и влезе в асансьора, който щеше да я отведе в оперативния център и оттам в залата за съвещания.
Кабрило застана в края на мостика и вятърът надипли тънката му памучна риза. Когато си пое дълбоко дъх, усети вкуса на далечната пустиня в задната част на гърлото си. Макар морето да го привличаше още от дете, пустинята също го вълнуваше силно. Също като океана тя бе едновременно негостоприемна и равнодушна, а от незапомнени времена хората изследваха и двете места в търсене на печалба.
Ако беше роден в друго време и място, вероятно щеше да води кервани от камили из Сахара или през Руб ал Хали в Саудитска Арабия. Чувстваше се неудържимо привлечен от загадката, която се криеше отвъд следващата вълна или дюна.
Още не знаеше накъде ще ги отведе проучването на гибелта на „Златна зора“, но убийството на стотици хора бе злодеяние, което не можеше да остане ненаказано. Екипажът му се бе трудил усърдно да събере всички възможни данни и след няколко минути щяха да изготвят плана. След като очертаеха стратегията си, щяха да я изпълнят с войнишка прецизност. В това ги биваше най-много. Застанал до парапета и положил ръка на нагорещеното желязо, Хуан си позволи няколко секунди невъздържани емоции. По време на събранието щеше да се възползва продуктивно от чувствата си, но сега остави гнева и яростта срещу безсмислената смърт да бушуват из душата му.
Несправедливостта, сполетяла невинните хора, бе като карцином, който разяждаше вътрешностите му. Единственият лек бе наказанието на убийците. Нямаше представа кои са те, образите им се губеха в пламъците на гнева му, но разследването на Корпорацията щеше да подреди всичко с наближаването на целта и да покаже лицата на чудовищата. Той си пое дълбоко дъх и промърмори под нос:
— Време е за шоу.
6
Момчетата Хардли са герои от известна серия юношески криминални романи. Думата „хардли“ означава „едва ли“. — Б.пр.