Експлозивите, които Еди бе заредил, се намираха по продължение на оградата. Мястото бе избрано повече заради камерите отколкото заради тактическото си разположение. За да стигнат до него, трябваше да прекосят стотина метра открито пространство, което щеше да ги превърне в идеална мишена за пазачите на „Отговорните“.
— Линда, какво е положението? — изрева Кабрило, който се нуждаеше от по-ясен поглед върху терена.
— Ти ли скочи през прозореца?
— Да. Какво става наоколо?
— Трима пазачи до входа на общежитието. Дузина мъже се разполагат из цялото имение. Всички са сериозно въоръжени, а двама от тях са в джипове. Джордж е на път. Скоро ще чуете хеликоптера. Хуан вече дочуваше перките на „Робинсъна“.
— Кажи на Макс да се задейства. Може да се наложи да използваме план Б.
— Тук съм, Хуан — каза Макс по радиото. — Вече се задействахме. Кайл с вас ли е?
— Да. В момента е добре, но трябва да изчезнем оттук колкото се може по-бързо.
— Не се тревожи, кавалерията пристига.
— Същото са обещали на Къстър на Литъл Биг Хорн8, но знаеш какво му се е случило.
Звукът от приближаващия хеликоптер се усили до оглушителен вой. Тъкмо преди Джордж да се спусне над оградата, Хуан кимна на Еди. Нямаше нужда да си говорят. План А се бе провалил и трябваше да преминат към план Б. Еди държеше детонатора в ръка. Изчака секунда, за да остави пазача от джипа да се приближи до бомбата, после спокойно натисна спусъка.
Част от стената избухна в облак от бял прах и пламъци. Пазачът излетя от джипа на шест-седем метра височина, преди да се просне на земята. Колата се преобърна и гумите се завъртяха безпомощно. Парчета бетон се посипаха като градушка.
Екипът се затича напред. Линк с Кайл на рамо не изоставаше от останалите. Когато стигнаха до ъгъла на сградата, Хуан надникна предпазливо. Един от пазачите лежеше на земята. Лицето му бе обляно в кръв от раната, нанесена от парче бетон. Помагаше му друг пазач, докато третият се опитваше да отвори вратата.
Прицелвайки се внимателно, Хуан изстреля четирите куршума от глока си. Знаеше, че телата на мъжете са защитени от бронирани жилетки, а и не искаше да ги убива, затова насочи куршумите ниско. Нямаше чак да ги кастрира, но слабините щяха да ги болят поне седмица. Двамата паднаха на земята с писъци.
— Съжалявам, момчета — каза Хуан, докато прибираше оръжията им.
Пазачите имаха миниузита, които бяха великолепно оръжие за близко разстояние, но не вършеха работа отдалеч. Метна едното на Еди, а другото на Линк, който беше по-добър стрелец с човек на рамото си от Мърф, застанал в звукоизолираната будка на стрелбището.
Внезапно черният хеликоптер изръмжа над главите им. Летеше толкова ниско, че релсите му едва не свалиха керемидите от покрива. Джордж Адамс го завъртя над имението, предизвиквайки пясъчна буря, която скри Хуан и останалите и прикова пазачите към земята. Сред оглушителния рев на перките и хаоса наоколо никой не разбра откъде дойде неочакваният откос. Внезапно предното стъкло на хеликоптера бе напукано от куршуми. Джордж се снижи и завъртя хеликоптера, но огънят продължи упорито. Хуан трескаво смени честотата на радиостанцията си и закрещя:
— Изчезвай оттук, Джордж! Тръгвай! Тръгвай! Това е заповед!
— Изчезвам. Съжалявам — провлече Адамс.
Хеликоптерът се издигна над оградата и се загуби, оставяйки следа от дим зад себе си.
— А сега какво? — обърна се Мърфи към председателя.
Пред тях имаше седемдесет и пет метра открито пространство, а „Отговорните“ вече се организираха. Екипът на Корпорацията се бе прикрил в плитка канавка, но това не беше надеждна позиция. Пазачите сформираха групи за издирване и фенерите им прорязваха тъмнината.
— Къде си, Линда? — попита Кабрило.
— Пред оградата, близо до мястото, което взривихте. Можете ли да стигнете до мен?
— Не. Прекалено много бойци и никакъв заслон. Кълна се, това място прилича повече на казарма отколкото на курорт за луди.
— Тогава предполагам, е време за диверсия.
— Действай.
Хуан чу звука на ръмжащ двигател, но Линда не му отговори. След тридесет секунди портата на имението увисна откъсната от пантите, а задницата на наетия ван нахлу вътре. Дузината пазачи се завъртяха едновременно. Някои се затичаха към новата заплаха, без да забележат сенките, които се надигнаха от канавката и се втурнаха към оградата.
8
Битката при Литъл Биг Хорн завършва с най-голямата победа на индианците над американската армия и смъртта на генерал Къстър. — Б.пр.