Выбрать главу

Пазачите откриха огън. Повече от четиридесет дупки цъфнаха в метала на вана, преди Линда да го подкара отново. Гумите вдигнаха облак прах и тя изчезна от обсега на оръжията. Докато тичаха към оградата, Хуан извика на Линк и Еди:

— Дайте ми пълнителите си.

Подчиниха се на заповедта и му предадоха пълнителите.

— Минаваме на план В. Ще се видим след малко.

— Къде отиваш? — задъхано попита Марк. Кабрило си помисли разсеяно, че беше крайно време да вкара Мърфи в корабния фитнес салон.

— Уцелиха една от гумите на Линда. Пред главната сграда има джипове. Ще ни пипнат, преди да изминем и километър. Ще ги забавя, за да стигнете до моста.

— Това би трябвало да е моята задача — обади се Еди.

— Не. Ти отговаряш за сина на Макс. Късмет.

Хуан се отдалечи от димящата купчина боклук, която бе останала от оградата. Джипът още лежеше настрани, а от ауспуха му излизаха изгорели газове. Кабрило се завъртя и видя как хората му се мушнаха в дупката в оградата, после се пъхна в джипа. Завъртя волана, решил да използва мощността на колата, вместо да си хаби силите да се опитва да я изправи. Машината подскочи на гумите, а моторът изръмжа.

Хуан се понесе по моравата. Неколцина пазачи се втурнаха към джиповете си, а онези, които се намираха близо до оградата, възобновиха преследването на екипа на Корпорацията.

Кабрило все още беше с очилата за нощно виждане, но из имението светваха все повече лампи. Прожекторите, монтирани по пилоните, хвърляха бляскави кръгове светлина. Оставаше му по-малко от минута, преди пазачите да забележат, че в джипа се намира външен човек. Хуан изфуча напред все едно преследва натрапниците, като се мъчеше да открие някой пазач далеч от светлините. Забеляза един тип, който се криеше зад изсъхнало дърво. Подкара бързо към него. Свали очилата, но спря в сянката, за да скрие лицето си. Не знаеше какъв език говори онзи, затова му махна да се приближи и да се качи в джипа. Човекът не се поколеба. Втурна се към Хуан и се метна на седалката зад него. Хвана се за рамото на Кабрило с едната ръка, като стискаше автомата си в другата.

— Нямаш късмет, приятел — промърмори Хуан и подкара.

— Всички са при мен — обади се Линда Рос. — В момента сме на главния път.

Поглеждайки към джиповете, Хуан видя, че първият се канеше да започне преследването. Освен шофьора и човека до него на задната седалка седяха още двама мъже. Знаеше, че хората му ще се представят добре, но бяха практически невъоръжени, във ван със спукана гума, който не можеше да вдигне повече от шейсет километра в час. Резултатът бе неизбежен, особено когато и останалите джипове се включеха в преследването. Беше време да си поиграе с врага.

Човекът зад него го потупа по рамото и му посочи, че трябва да се отправят обратно към общежитието. Хуан се подчини и ускори по равния терен. Усещаше, че останалите пазачи го наблюдаваха, затова изчака до последната възможна секунда, преди да наклони джипа силно вдясно. Гумите изровиха земята и, ако Хуан не бе хвърлил цялата си тежест в обратната посока, колата щеше да се преобърне. Насочи се към отвора в оградата и натисна газта. Изтръгна миниузито от ръцете на пазача и го пъхна в колана си. Мъжът се обърка за миг, но бързо се съвзе. Обви ръце около врата на Хуан и започна да го души.

Кабрило се сборичка с него, като се опитваше да си поеме въздух, и в същото време продължаваше да ускорява към дупката. Тя бе с диаметър два метра, а под нея имаше купчина разбити бетонни блокове и хоросан. Носеха се напред с шестдесет километра в час. Оставаха им по-малко от петнадесет метра, когато дъжд от куршуми се изсипа върху стената. Пазачите ги бяха видели и предполагаха, че са от нападателите.

Хуан усети горещ полъх от куршумите, които летяха около тях. Един одраска изкуствения му крак, но той не му обърна внимание, съсредоточен върху дупката. Дробовете му потръпнаха от липсата на кислород, защото мъжът зад него започна да го души още по-енергично. Хайде, копелета, стреляйте по-точно, помисли си Хуан. Пред очите му притъмня. Съзнаваше, че това може да е последната му мисъл.

В същия миг усети силен удар, сякаш го бяха халосали в гърба. Хватката на пазача се отпусна. Той изхърка и се отпусна върху Хуан. От устата му потече кръв. Пазачите бяха убили собствения си човек, който изпадна от джипа, когато Хуан удари купчината боклуци. Дебелите гуми на джипа изкачиха с лекота купчината. Когато профучаха през дупката, Кабрило се наведе, за да предпази главата си. От другата страна инстинктивно се надигна от седалката, за да омекоти удара при приземяването.

Мощният джип подскочи и едва не го изхвърли навън. Радиостанцията изхвърча от ухото му и увисна на гърдите. Той вдиша дълбоко, за да напълни дробовете си с кислород. Насочи се към пътя, който водеше към Коринт.