Усети мириса на морето и йодните изпарения от сушащите се рибарски мрежи. Къщите бяха варосани, с типичните покриви от червени керемиди. Начесто се виждаха сателитни чинии. Шосето водеше към селския площад. Кабрило видя скобите, които вдигаха и спускаха тесния мост над канала.
— Хуан, — обади се Ерик, — трябва да намалиш. Точно петдесет и два километра в час или ще се удариш в нас.
— Сигурен ли си?
— Става дума за прости вектори. Гимназиална физика — отговори Ерик едва ли не обидено. — Довери ми се.
Зад Хуан се чу изстрел от пушка. Той нямаше представа къде се бе забил куршумът, но нямаше друг избор освен да пренебрегне всичко и да изпълни указанията на Ерик. Когато намали, калашниковият затрака на автоматичен откос. Кабрило чу куршумите, които удряха джипа. Единият мина достатъчно близо до рамото му, за да усети горещината му.
Мостът се намираше на петдесет метра пред него, а „Отговорните“ — на петдесет отзад. Шофирането с необходимата скорост принуди Хуан да използва целия самоконтрол, който притежаваше. Инстинктът му крещеше, че трябва да натисне газта и да се изпари оттук колкото се може по-бързо.
Внезапно носът на „Орегон“ се появи иззад четириетажната сграда, която скриваше канала от погледа на Хуан. Корабът никога не му бе изглеждал толкова красив.
„Орегон“ удари моста и се издигна високо, сякаш се катереше по ледена скала. Механичната система, която отваряше моста, се предаде под огромната тежест и корабът плясна обратно в канала, без да намали скоростта си.
Хуан продължи да шофира към него решително, сякаш възнамеряваше да се удари в бронираната му страна. Преследвачите му сигурно бяха помислили, че планира да извърши самоубийство. Оставаха му петнадесет метра, когато го обзе паника. Бяха изчислили погрешно. Щеше да се удари в кораба, докато той излизаше от канала. Усещаше го. Иззад него засвистяха нови куршуми. Някой отговори на изстрелите от палубата на „Орегон“. Хуан видя проблясването на пламъче откъм тъмния корпус.
Оставаха секунди. Скорост, вектори. Беше рискувал и загубил. Тъкмо се канеше да завърти волана, когато видя отворения гараж за лодки, окъпан в червени светлини. „Орегон“ бе идеално балансиран и долната част на рампата бе съвсем малко по-ниско от пътя.
Движейки се точно с петдесет и два километра в час, Хуан стигна до края на пътя, прескочи тридесетсантиметровата пролука, която делеше разрушения мост от „Орегон“, и се приземи в кораба си. Натисна спирачката и се фрасна в подсилената мрежа. Въздушната възглавница на джипа се наду и го защити от удара.
Отвън чу свирене на спирачки. Завъртайки се настрани, преследващият го джип се удари в корпуса с трясък и се олюля. Корабът мина покрай него. Чу се разкъсване на метал, когато „Орегон“ размаза джипа в страната на канала. Ерик Стоун увеличи скоростта и джипът падна във водата.
Макс се появи до Кабрило и му помогна да се измъкне изпод въздушната възглавница.
— План В, а?
— Свърши работа, нали?
Излязоха от гаража за лодки. Хуан се движеше леко сковано.
— Как е Кайл?
— Упоен. В клиниката е заедно с Хъксли.
— Ще го оправим.
— Знам.
Макс се закова на място и погледна Хуан в очите.
— Благодаря ти.
— Няма защо. Тръгнаха към клиниката.
— Ако план В е толкова откачен, трябва да ми разкажеш за план Г — каза Макс.
— Разбира се — ухили се Хуан. — Единственият проблем при него е, че не успяхме да намерим достатъчно слонове, за да пресъздадем напредването на Ханибал през Алпите.
16.
Патрулен катер на бреговата охрана наближи „Орегон“ тъкмо когато слънцето се издигна на хоризонта. След лудото препускане в продължение на шестдесет мили пътуваха с четиринадесет възела, подходяща скорост за подобен вехт кораб. Гъстият дим, който се издигаше от комина, подсказваше, че двигателят гори не по-малко масло отколкото гориво. По радиото капитанът на катера не звучеше като твърде загрижен за очукания кораб, който се намираше далеч от местопрестъплението.
— Не, капитане — спокойно блъфира Хуан. — Не сме приближавали до Коринт. На път към Пирея сме, където агентът ни съобщи, че договорът ни да закараме зехтин в Египет е бил анулиран. Продължаваме към Истанбул. Освен това не мисля, че старото корито би могло да влезе в канала. Прекалено е широко в таза — засмя се Кабрило. — А ако бяхме ударили мост, носът ни щеше да е сплескан. Както виждате, не е така. Добре дошли сте на борда, ако искате да направите проверка.
— Не е необходимо — отговори капитанът на катера. — Инцидентът се е случил на сто километра оттук. Като гледам кораба ви, смятам, че са ви нужни поне осем часа, за да изминете това разстояние.