— Според майка му Кайл се присъединил към „Отговорните“ само преди няколко месеца, така че би трябвало да се възстанови.
— Продължителността няма нищо общо — възрази Дженър. — Важно е до каква степен е позволил да отровят мозъка му. Имах случай с една жена, която посещавала сбирки на групата само две седмици. Съпругът й ме нае. Накрая тя го напусна и сега е секретарка на директора на лагера в Гърция, откъдето спасихте сина си. Пати Огденбург. Странно как помниш имената на хората, с които си се провалил, а никога тези на успешните случаи.
Макс и Еди кимнаха едновременно. Бяха преживели заедно нещо подобно.
— Любопитен съм — наруши Еди настъпилата тишина — как преуспял човек като Дона Скай би се замесила в нещо подобно?
— Също като всички останали. Наградите, популярността и обожателите не спасяват от самотата. Често знаменитостите са по-далеч от действителността от обикновените хора и лесно се поддават. Навън, в реалния свят, тя е заобиколена от почитатели, но в организацията е просто Дона. А славата й помага при набирането на нови членове.
— Никога няма да го разбера — изсумтя Макс.
— Точно затова ме наехте — усмихна се Дженър, за да разведри мрачното настроение. — Няма нужда да го разбирате. Просто трябва да сте готов да покажете на сина си колко много го обичате.
— Знаете ли нещо за центъра на „Отговорните“ на Филипините? — смени темата Еди.
Дженър се замисли.
— Нищо специално. Не бих се изненадал, ако имат там клиники за семейно планиране, но… Не, почакайте, точно така. Говореше се, че са отворили нов център. Чувам, че са купили земя някъде, но още нищо не било построено. Или поне много малко.
— А нещо за наемането на пътнически кораб?
— Говорите за „Златна зора“, нали? Ужасна трагедия. Подозирам, че това е така наречената „морска почивка“ на „Отговорните“. Практикуват такива ваканции последните две-три години. Често наемат цял кораб. Провеждат събрания и обсъждат идеите си. Посетих една сбирка, за да видя за какво става дума. Смятам, че така подмамват самотни вдовици, които се радват на щедрите пенсии на съпрузите си.
Дженър се изправи.
— Трябва да погледна Кайл.
Психиатърът излезе от стаята, а Макс се приближи до бюфета, където бяха подредени бутилки с алкохол. Сипа си малко уиски в кристална чаша и се обърна към Еди да провери дали и той искаше. Бившият шпионин отказа.
— Това не е мисия — каза Макс, като отпи от чашата. — Няма нужда да си напълно трезв.
— Все пак. Е, какво мислиш?
— Смятам, че извадихме късмет. Определено знае с какво си има работа. А ти?
— Съгласен съм. Късмет, че Линда го намери. Сигурен съм, че Кайл ще се оправи.
— Благодаря ти, че се правиш на гувернантка — каза Макс, но зад думите му имаше много повече.
— Ти би постъпил по същия начин за всеки от нас.
Мобифонът на Макс избръмча. Той го извади от джоба си и видя, че го търси председателят.
— Тук сме. В безопасност — съобщи той вместо поздрав.
— Радвам се да го чуя — отговори Кабрило. — Дженър там ли беше?
— Да. Ние с Еди тъкмо си говорехме, че извадихме късмет с него.
— Добре.
— Какво става на „Орегон“?
— Тъкмо говорих по телефона с Лангстън. Направи ме на нищо, задето сме минали с кораба през Коринтския провлак.
— Ядоса ли се?
— Приятелю, „ядосан“ не е точната дума. В момента се опитва да убеди гърците, че не е имало терористичен заговор с цел унищожаването на канала. Искат помощта на НАТО, за бога.
Макс се намръщи.
— Какво ти казах за проклетия план В?
Хуан се засмя.
— Ако някоя бъдеща операция стигне до план В, имаш оставката ми.
— Добре. Еди ми е свидетел.
Кабрило заговори сериозно.
— Как е Кайл?
— Скоро ще дойде в съзнание и тогава ще разберем.
— Целият екипаж се притеснява за вас.
— Да, тежка работа — призна Макс. — Много по-страшна, отколкото си мислех.
— Кайл е твой син. Дори и да не сте близки, все пак го обичаш. Нищо не може да промени това.
— Просто съм ужасно ядосан.
— Не, Макс, чувстваш се виновен. Това са две различни неща и трябва да превъзмогнеш вината, за да можеш да му помогнеш. Животът си е живот. Можем да променим някои неща, но други — не. Просто трябва да си достатъчно умен, за да проумееш разликата и да действаш според нея.
— Имам чувството, че аз съм го провалил, разбираш ли?
— Няма родител в света, който да не изпитва същото понякога. Това си е част от процеса.
Макс обмисли думите на Кабрило и кимна. Осъзна, че приятелят му не можеше да го види, и изсумтя.
— Да, има логика. Просто…
— Тежко е. Знам. Макс, когато сме на мисия, планираме всяка подробност и всеки евентуален случай, за да не бъдем изненадани. И дори тогава се явяват непредвидени неща. Трябва да се опитаме да действаме по същия начин и в другите области от живота си. Ти правиш абсолютно всичко, което се изисква от един добър родител. В момента си до Кайл. Не можеш да твърдиш, че това не би се случило, ако си бил с него през цялото време. Трябва да се справиш с реалното положение. Ясно ли е?