— Колко дълъг беше разговорът на Мартел със Северънс от момента, когато включи устройството против подслушване до сбогуването им?
— Двадесет и две минути и шест секунди.
Кабрило прочете записа отново.
— Четирите неща, които правят впечатление, са: Дона Скай, някакъв ключ и части от „ля“. Какво казва компютърът по въпроса? Имам предвид точността.
Хали бе прекарал часове над данните и нямаше нужда да поглежда бележките си.
— Шестдесет и един процента. „Ключ“ беше на деветдесет и два процента.
— Хм. „Ин“, „ча“ и „ключ“ са на четиридесет и пет секунди една от друга, следователно можем да предположим, че са свързани. А след като се появяват минута и седемнадесет секунди след споменаването на Дона Скай, вероятно и тя е свързана по някакъв начин.
Хали се вторачи в него.
— Гледах проклетия лист с часове, преди да забележа това.
— Да, защото си се опитвал да схванеш смисъла на думите, а не си мислил за паузите между тях.
— Имам и още нещо — съобщи Касим, като извади миниатюрен касетофон от джоба си.
Хуан чу същия статичен шум, който изчезна след миг.
— Край на предаването — ясно каза непознат глас.
— Кой, по дяволите, беше това?
— Проверих го през компютъра. Английският не е роден език на говорещия. Най-полезното, което разбрах, е, че е някъде от Средна Европа и е на възраст между тридесет и петдесет.
— Аха — кимна Хуан, като си припомни частите от разговора, които бяха записали, преди да се включи заглушителят. — Обзалагам се, че това е Зелимир Ковач. Е, хайде да сядаме.
Върнаха се на масата. Марк Мърфи разказваше свенливо виц, който не вървеше добре. Младежът изпита очевидно облекчение, когато Хуан ги прекъсна.
— Ерик, успя ли да намериш нещо за Зелимир Ковач следобед?
— Нищо. Абсолютно нищо. Кръгла нула.
— Мисля, че познавам този човек — обади се Джанике. — Беше на борда на „Златна зора“. Важна клечка в „Отговорните“.
— Името му не се среща в сайтовете им, нито във ведомостта, нито където и да било другаде — бързо каза Ерик, сякаш Джани се бе усъмнила в способностите му.
— Но беше на кораба, казвам ви — повтори тя решително. — Хората никога не говореха с него, а за него. Мисля, че е близък с лидера на обществото.
Кабрило не се притесняваше, че не бяха успели да открият информация за Ковач. Мислеше как така той е пътувал на обречения кораб, а сега се е озовал в Атина. После си спомни, че една от спасителните лодки на „Златна зора“ липсваше.
— Той ги е убил.
— Какво каза? — възкликна Джулия с вдигната към устата вилица.
— Ковач е бил на борда на „Златна зора“, а сега е в лагера на „Отговорните“ в Гърция. Избягал е с една от спасителните лодки. Единствената причина да го направи е, защото е знаел, че всички хора там ще умрат. Следователно той ги е убил.
Кабрило се завъртя към Джани.
— Можеш ли да го опишеш?
— Много висок. Около два метра.
Едър тип, помисли си Хуан.
— Изглеждаше невероятно силен и сериозен. Никога не се усмихваше. Честно казано, малко се страхувах от него.
— Би ли седнала с Ерик и Мърфи, за да се опитате да направите портрета му?
— Не мога да рисувам.
— Компютърът ще го направи вместо теб. Трябва само да го опишеш, а те ще свършат останалото.
— Ще направя всичко, за което ме помолите, стига това да означава, че той ще бъде наказан за злодеянието си.
Джани захлипа при спомена за ужасната нощ. Ерик обви ръка около рамене й и тя се облегна на него. Хуан благодари наум на младежа, че не се ухили злорадо на Мърфи.
Джулия Хъксли остави вилицата, метна салфетката си на масата и се изправи. Приближи се до Джанике и каза:
— Достатъчно вълнения за една нощ. Хайде да те върнем в клиниката.
Марк и Ерик изглеждаха готови да помогнат.
— Господа — каза Джулия рязко и двамата се отпуснаха безпомощно на столовете си. — За всяко нещо си има място и време. Моментът не е подходящ.
— Да, госпожо — отвърнаха и двамата като смъмрени деца.
Ако Хуан не бе потънал в мисли за получената преди две минути информация, щеше да прихне. Той насочи вниманието си към Линда Рос.
— Мисията ти е отменена.
— Какво? Защо?
— Няма да те пусна в лагера невъоръжена, след като знам, че Ковач е там.
Тя настръхна.
— Мога да се справя.
— Няма място за спорове — отвърна той решително. — Ако съм прав, Ковач е масов убиец от невероятен мащаб. Няма да влизаш там. Край. Хали постигна известен успех със записа. Името на Дона Скай се споменава в разговора на Мартел с Томас Северънс. Знаем, че тя е прочута симпатизантка на „Отговорните“ и е информирана за всичко. Чрез нея ще се доберем до плановете им.