— Чакай малко — каза Кабрило и се замисли.
21.
Беше сам в каютата си. Бюрото му беше затрупано с документи. Той натисна бутона за интеркома за комуникационната станция в оперативния център.
— Да, председателю — веднага отговори нощният дежурен.
— Какво е положението с радиочипа на Макс Хенли?
Всички членове на Корпорацията имаха хирургически имплантиран в крака микрочип, който изпращаше сигнал към комуникационните сателити, обикалящи земята. Задвижвано от нервната система, устройството позволяваше на Хуан да узнае местонахождението на всеки член от екипа по всяко време.
— Не получавам сигнал. Чакай. Ето. Компютърът казва, че предавателят му е спрял да работи преди единадесет минути на около четири километра от хотела, където бе отседнал със сина си. Предавателят на Еди работи чудесно. Виждам го на около километър от Колизеума.
— Благодаря ти — каза Хуан, прекъсна връзката и заговори по телефона на бюрото си, свръхмодерен апарат, маскиран като бакелитов телефон от тридесетте години. — Предавателят на Макс не работи.
— И аз така си помислих — отвърна Еди.
— Така са ви открили в Рим, нали? Кайл Хенли е получил чип, докато е бил в Гърция. И те са проверили Макс, в случай че и ние сме постъпили по същия начин.
— Вероятно са го изтръгнали от крака на Макс в колата, с която са избягали от хотела.
— Да, но дори най-добрите чипове ти дават само приблизителното местонахождение. Не са така мощни като глобалните позиционни системи — отбеляза Хуан.
— Точно затова си мисля, че Кайл Хенли им е помогнал. Когато ни устроиха засада в асансьора на хотела, отведоха мен и Макс обратно в апартамента. Кайл не изглеждаше силно дрогиран. Мисля, че се е съвзел още по време на полета ни от Крит и се е преструвал през останалата част от пътя. Оставихме го сам в едната спалня за няколко минути, докато говорихме с доктор Дженър. Смятахме, че е в безсъзнание. Но ако е бил буден, сигурно е звъннал на Ковач или някой друг от групата и им е дал името на хотела и номера на апартамента.
— Значи Ковач ви е проследил до Рим с чипа, а Кайл го е завел до точното място.
— Това е единственото, което звучи логично.
— Просто разсъждавам, но какво ще кажеш за Дженър? Той може да ни е предал на „Отговорните“.
— Възможно е — съгласи се Еди. — Но според мен той ги мрази изключително силно. Освен това не видя как Ковач го халоса с пистолета си. Не, Дженър определено е на наша страна.
— Както ти казах, просто разсъждавам. — Знаеш ли, Хуан, те поеха страхотен риск, за да си върнат хлапето. Няма никаква логика, ако Кайл е просто обикновен член от най-долните нива.
— Значи е замесен по някакъв начин в онова, което планират.
— Или поне е чул прекалено много в имението — добави Еди.
— Отвлекли са го, за да са в пълна безопасност.
— Ако страдат от подобна параноя, със сигурност няма да допуснат Линда в онзи лагер.
— Аз вече отмених мисията й. Научихме, че Ковач е бил на борда на „Златна зора“ и най-вероятно той е извършил масовото убийство. Линда ще се занимава с Кевин Никсън, докато успее да се свърже с Дона Скай.
Еди се замисли за момент, после отговори:
— Прекарах с Ковач само една минута, преди да избягам, но мисля, че видях злото у него. Прилича на Борис Карлоф10, но с по-налудничави очи. А, тъкмо се сетих нещо. Ковач каза, че Северънс му е наредил изрично да не убива Дженър. Не схващам логиката, но защо биха оставили Дженър в хотела, а отвлекли Макс?
— Не знаят дали Кайл е говорил с баща си по време на отвличането.
— Не. Имам предвид защо просто не ги убиха и двамата? Имаха възможност, а и би ги улеснило.
— По същата причина. Трябва да разберат дали Кайл е проговорил.
— На Макс му предстоят тежки моменти, нали?
— Да — меко каза Хуан. — Така е.
— Какво искаш да направя? — попита Еди след дълга пауза, в която и двамата обмисляха значението на последните думи.
— Качи се на „Орегон“ в Монако. Ти ще отговаряш за подслушваческата мисия.
— Все още ли възнамеряваш да отидеш във Филипините? — изненада се Еди.
— Налага се — мрачно отвърна Хуан. — Имаме нужда от козове срещу Северънс, ако искаме да си върнем Макс.
— Ще ти е нужен повече от един ден, за да стигнеш там. Господ знае дали ще откриеш нещо и дали подобно нещо въобще съществува. Наистина ли мислиш, че Макс може да издържи толкова дълго?
Следващите думи на Хуан бяха не само за успокоение на Еди, но и за негово собствено.
— Макс никога не говори за това, но той прекара шест месеца в пленнически лагер във Виетнам. Ужасите, които е преживял там, са невъобразими. Той ще издържи. Сигурен съм.