— Какво има?
— Открих нещо.
— Не може ли да почака? Задържат хеликоптера, който ще ни откара до летището в Ница.
— Само една секунда.
Ерик прескочи парапета и заслиза по стълбата с лаптопа си в ръка. Забеляза Донатела едва когато стигна до моторницата, но почти не я погледна отново. Очевидно бе погълнат от новината, която искаше да съобщи.
— Какво има? — попита Хуан.
Ерик отвори лаптопа.
— Търсех необичайни инциденти, случили се на корабите, които „Отговорните“ са наемали.
— Откри ли нещо?
— Дали открих? И още как! Помниш ли, че напоследък имаше репортажи за вируси по туристическите кораби? Обикновено стомашни.
— Изглежда, през последните години това се случва доста често — отбеляза Хуан.
— Не е съвпадение. Отначало проверявах списъците с пътниците на корабните компании.
Хуан нямаше нужда да пита как Ерик се бе сдобил с подобна поверителна информация.
— Сравних ги със списъците на членовете на „Отговорните“. Когато забелязах сходствата, се прехвърлих на кораби, покосени от необичайни болести. Тогава уцелих златната мина. От седемнадесетте избухнали зарази шестнадесет са станали, когато на борда е имало „Отговорни“. Седемнадесетата не е била стомашен вирус. Открили, че се дължи на бактерии по марулите. Същият вирус поразил хора и във Флорида, Джорджия и Алабама.
— Проклет да съм.
— Става още по-лошо. По време на първия инцидент пострадали само няколко души, повечето възрастни. При втория четиридесет имали симптоми. Но при седемнадесетия, който се е случил преди два месеца на кораб на име „Съдба“, почти всички пътници и членове на екипажа били заразени. Параходната линия изпратила хеликоптер с лекарски екип и матроси, които да върнат кораба в пристанището.
Хуан се облегна на меката кожена седалка. В пилотската кабина Линк говореше с русата хубавица и си личеше, че тя се радва на компанията му. Смехът й иззвънтя във въздуха.
— Усъвършенстват методите си — изсумтя Хуан.
— Ние с Марк си помислихме същото. Ставали са все по-добри след всеки инцидент, а сега вече стигнаха до сто процента зараза.
— Как се вписва „Златна зора“ в схемата?
— След като са усъвършенствали заразяването на кораб с хора, трябвало да изпробват доколко смъртоносна е отровата.
— Върху собствените си хора? — извика Хуан шокирано.
— Може да са били дори хората, които са създали вируса. Защо да рискуват някой от тях да си промени мнението?
— Мили боже! Защо?
Парченцата от мозайката стояха пред него, но просто не знаеше как да ги сглоби. Какво можеха да спечелят „Отговорните“ от избиването на хората по туристическите параходи? Не се сещаше за логичен отговор. Разбираше защо определени терористически организации биха подскочили при подобен шанс и смяташе, че някоя от тях е платила за разработката на тази система, но „Отговорните“ бяха бъкани с мангизи от холивудските си дарители.
Проповядваха контрол на раждаемостта. Дали вярваха, че убиването на петнадесет-двадесет хиляди пенсионери, които харчеха наследствата на децата си по карибските острови, щеше да промени броя на населението в света? Ако бяха толкова откачени, сигурно щяха да се заловят и за нещо по-голямо. Мозайката бе вбесяващо близо пред очите му, но знаеше, че не е пълна.
— Пропускаме нещо.
Моторницата намали на влизане в пристанището и се отправи към кея на елегантен ресторант. Келнер миеше с маркуч дървения кей в очакване на тълпата за закуска.
— Какво пропускаме? — попита Еди. — Тези откачалници планират да заразяват хората по туристическите кораби с отрова, която е сто процента смъртоносна.
— Не е сто процента. Ако са я пуснали на „Златна зора“, и Джани трябваше да умре.
— Тя е дишала кислород от апарат — напомни му Ерик.
— Макар да е имала тръбички в носа, все пак е вдишвала и въздух от вентилационната система на кораба.
— Това е без значение, ако вирусът не се пренася по въздуха. Може да е бил във водата или храната. Може Джани да не е пила и яла нищо.
— Хайде, Ерик, помисли малко. Трябвало е да ударят всички по едно и също време. В противен случай някой е можел да повика помощ. Не можеш да контролираш кога някой ще изпие глътка вода или ще хапне нещо. А това унищожава идеята ти за хранително отравяне.
Стоун го погледна тъжно.
— Съжалявам. Прав си. Прекалено много „Ред бул“ и недостатъчно сън.
— Ами ако атаката на „Златна зора“ е била отклонение, а не част от плана им?
— Какво имаш предвид?
— Не знам. Просто разсъждавам. Още преди два месеца са постигнали почти сто процента зараза на онзи кораб.