Но всъщност времето му на „Орегон“ не го бе променило много. Все още даряваше пари за либерални каузи и гласуваше за демократите.
— Ужасно съжалявам — каза Гуен, нарушавайки дългата тишина. — Май не обръщам много внимание на тези неща.
— И аз не обръщах, но сега…
Гласът му заглъхна и той сви рамене. Усещаше, че бе накарал Гуен да се почувства неудобно. Може би се беше променил повече, отколкото си мислеше.
Внезапно вратата на фургона се отвори. На екрана или на червения килим, Дона Скай бе блестяща личност, която можеше да очарова всички. Беше превъплъщение на стил, елегантност и маниери. Нахлувайки във фургона със скрита под бейзболна шапка коса и без грим, който да прикрие акнето й, приличаше на невзрачна млада жена в лошо настроение, убедена, че светът й е длъжен с нещо. Очите й бяха кръвясали и подкръжени. От другия край на стаята Кевин усети миризмата на алкохол.
— Кой, по дяволите, си ти и какво правиш тук? — грубо извика тя на Никсън.
Прочутият й глас бе предрезнял от махмурлука. Тя замълча за момент, вторачи се в Кевин и най-после го позна.
— Кевин Никсън, нали? Ти ме гримира в „Семейни бижута“.
— Доколкото си спомням, това беше началото на кариерата ти — отвърна той.
— Рано или късно щеше да се получи — каза тя самоуверено, като се настани на освободения от Кевин стол и погледна през рамо към Гуен. — Отърви ме от торбичките под очите. Ще снимам след два-три часа, но не мога да търпя да изглеждам по този начин.
Кевин копнееше да каже, че не е трябвало да скита по баровете предишната нощ, но си сдържа езика.
Гуен го изгледа многозначително и каза:
— Разбира се, скъпа. Каквото пожелаеш.
— И по този филм ли работиш? — обърна се Дона към Никсън, когато Гуен се залови за работа.
— Всъщност не. Тук съм, за да поговоря с теб, ако нямаш нищо против.
Тя въздъхна тежко, после каза:
— Какво пък, по дяволите. За какво искаш да говорим?
Кевин погледна Гуен, която схвана намека.
— Дона, скъпа, защо не оставиш Кевин да те гримира, за да можете да си побъбрите на спокойствие?
— Добре.
Никсън благодари на Гуен, която му подаде четката и тръгна към вратата. Изчака я да излезе от фургона и започна:
— Искам да поговорим за Том Северънс и движението на „Отговорните“.
Дона Скай се напрегна.
— Съжалявам, но тази тема е забранена.
— Важно е. Животът на много хора е заложен на карта.
— Не искам да говоря за това, ясно ли е? Ако искаш да си бъбрим за кариерата ми или светския ми живот, добре. Но вече не обсъждам движението с никого.
— Защо?
— Просто не го правя!
Кевин се опита да си припомни всичко за разпитите, което Линда му бе преподала през последните двадесет и четири часа.
— Преди около седмица кораб, нает от „Отговорните“, потъна в Индийския океан.
— Знам. Гледах новините. Казаха, че бил ударен от вълна. Има си специално име.
— Отклонена вълна — помогна й Кевин. — Нарича се отклонена вълна.
— Точно така. Корабът бил ударен от отклонена вълна.
Кевин извади лаптопа от раницата си и го постави на плота, като отмести купчината боклуци на Гуен. Бяха му нужни само няколко секунди, за да намери файла, който търсеше.
Качеството на записа не беше добро, тъй като нямаше почти никаква светлина за камерата, която Марк Мърфи бе използвал на борда на „Златна зора“, но бе достатъчно ясно, за да се видят ужасените изражения на мъртвите матроси и литрите кръв, разплискана по палубата.
— Какво е това? Филм, по който работиш?
— Записът е направен на борда на „Златна зора“. Всички пътници и моряци бяха убити, отровени с нещо толкова силно, че не са имали време да се обадят по радиото.
Той намери следващия запис. Той бе направен от камерата, монтирана на мачтата на „Орегон“, и показваше потъването на кораба. Името му се видя ясно, когато прожекторите осветиха кърмата.
Дона Скай се обърка.
— Кой е направил записите и защо това не е било съобщено в медиите?
— Не мога да ти кажа кой е направил записа. А все още инцидентът не е бил докладван, защото става дума за терористична атака, а властите не искат терористите да знаят какво знаем ние.
Трябваше да й признае, че бързо загря значението на употребеното местоимение.
— Какво е това „ние“? Ти да не си… имам предвид, да не работиш за…?
— Не мога да ти отговоря направо на тези въпроси, но фактът, че притежавам записа, би трябвало да ти говори достатъчно.
— Защо ми го показваш? Не знам нищо за тероризма.
— Името ти се появи няколко пъти по време на разследването. А уликите сочат, че убийството е било извършено от хора на „Отговорните“ — каза Кевин меко.