— Ако обичате, не се доближавайте — заяви пълномощникът. — Физическият контакт не е препоръчителен.
От облака изгоряло гориво се носеше токсична миризма. Тя пусна предпазната предна част на шлема си, когато пълномощникът тръгна към нея.
— Не знам какво се надяваш да намериш — отвърна тя, като го следваше на дискретно разстояние.
— Няма да разбера, преди да го намеря — каза пълномощникът.
Вече беше идентифицирал честотата на радиото на скафандъра ѝ.
— Хей, слушай, не участвам в незаконна търговия. Не ми се нрави особено перспективата да бъда мъртва.
— Всички казват така.
— И защо някой би внасял незаконно каквото и да било в приюта „Айдълуайлд”? Там живеят шепа аскетични, побъркани монаси и монахини, а не контрабандисти.
— Не си съвсем неинформирана относно контрабандата, а?
— Никога не съм казвала…
— Няма значение. Работата е там, мис Бакс, че сме във война. И нищо не може да се изключва без доказателства.
Пълномощникът спря и се преви, от ставите му с пукане се отделиха големи люспи жълт лед. Тялото на машината представляваше нещо подобно на черно яйце, от което изникваха множество крайници, манипулатори и оръжия. Вътре нямаше място за пилота, само за машинарията, необходима за поддържане на контакт между пълномощника и пилота. Пилотът бе все още в един от трите катера, освободен от нежизненоважните органи и натъпкан в животоподдържаща кутия.
— Можеш да провериш в приюта, ако искаш — рече тя.
— Вече съм се допитал до приюта. Но когато става дума за подобни въпроси, най-добре е да бъдеш абсолютно сигурен, че всичко е чисто, не си ли съгласна?
— Съгласна съм с всичко, което искаш, стига да се разкараш от кораба ми.
— Ммм. И защо си се разбързала толкова?
— Защото тук имам един размекнат… съжалявам, един криогенен пасажер. И не искам да започне да се разтапя при мен.
— Много ми се ще да видя този пасажер. Възможно ли е?
— Надали съм в положение да откажа.
Тъй като бе предвидила подобен развой на събитията, беше си облякла вакуумскафандъра, докато очакваше идването на пълномощника.
— Добре. Няма да отнеме и минута и после ще можеш да тръгваш. — Машината направи пауза, преди да добави: — Стига, разбира се, да няма нищо нередно.
— Оттук.
Антоанет отмести преградата, до която стоеше, и разкри извънредно нисък тунел, водещ обратно към главното товарно отделение на „Буревестник”. Остави пълномощника да тръгне пръв, решила да говори възможно най-малко и само, когато я питат. Поведението ѝ можеше да се стори някому твърдоглаво, но щеше да възбуди много по-големи подозрения, ако бе услужлива. Милицията на Конвенцията Ферисвил не беше особено харесвана, факт, който тя отдавна бе установила при взаимоотношенията си с гражданите.
— Страхотен кораб имаш, Антоанет.
— За теб съм мис Бакс. Не си спомням да сме били достатъчно близки, за да си говорим с малки имена.
— Мис Бакс, в такъв случай. Това, което казах обаче, си остава: външно корабът ти е съвсем незабележителен, но по всичко личи, че е механически здрав и чудесно приспособен за Космоса. Кораб с капацитет да осъществява печеливша търговия дори в тези мрачни времена.
— В такъв случай няма защо да върша незаконна търговия, нали така?
— Не, но ме кара да се питам защо би пропуснала тази възможност, след като си се отправила към приюта. Те имат влияние, но не и когато става дума за истинско богатство, поне доколкото успяваме да подразберем. — Машината спря отново. — Трябва да признаеш, че е озадачаващо. Обичайният маршрут е замразените да бъдат оставяни там на слизане надолу, а не при тръгване нагоре. Дори придвижването на замразено тяло е необичайно — повечето ги размразяват още преди да стигнат до „Айдълуайлд”.
— Не е моя работа да задавам въпроси.
— По една случайност обаче точно това е моята работа. Наближаваме ли?
В товарното отделение не бе създадено налягане, затова трябваше да стигнат до него по заобиколен път и да минат през един вътрешен люк. Антоанет запали осветлението. В огромното помещение нямаше никакви товари; триизмерните рамки, за които обикновено се прикрепваха товарни платформи и сандъци, сега бяха празни. Запровираха се между тях; пълномощникът подбираше пътя си с придирчивост на тарантула.
— Значи е вярно. Летиш с празно товарно отделение. Тук няма нито един контейнер.