Преди Антоанет да успее да отговори или да измисли любезен отказ, пълномощникът пъргаво отвори прозорчето от опушено стъкло, покриващо контролната матрица и дисплеите за статуса. Той се наклони по-наблизо, като се подпря на една от гредите на товарната решетка, и прокара сканиращото око напред-назад по дисплея, като поспираше тук и там.
Антоанет го наблюдаваше, плувнала в пот. Дисплеите изглеждаха достатъчно убедителни, но всеки, който разбираше от криокамери, щеше да заподозре незабавно нещо. На тях съвсем не бе отразено състоянието на нормално замразяване. Веднъж щом възникнеха подозрения, щеше да бъде достатъчно да се направят само няколко запитвания, да се използват някои от скритите режими на дисплея, за да се разголи истината.
Пълномощникът се вторачи в показаните данни, после се изправи, очевидно задоволен. Антоанет затвори очи за момент, но съжали веднага за това. Пълномощникът се приближи отново до дисплея и протегна към него фин манипулатор.
— Не бих го докоснал, ако бях на…
Пълномощникът натисна няколко бутона, давайки команди на панела. Появиха се някакви чертички, огъващи се електриковосини вълни и трепкащи хистограми.
— Нещо не е както трябва — промълви пълномощникът.
— Какво?
— Ще речеш, че обитателят е вече мър…
— Моля за извинение, госпожичке… — избумтя някакъв друг глас.
Тя изруга под носа си. Беше казала на Бийст да си трае, докато има работа с пълномощника. Но може би трябваше да се радва, че бе решил да пренебрегне тази заповед.
— Какво има?
— Нова трансмисия, госпожичке — насочена директно към нас. Произход: от приют „Айдълуайлд”.
Пълномощникът отскочи назад.
— Какъв е този глас? Нали каза, че си сама?
— Така е — отвърна тя. — Това е просто Бийст, субперсоната на кораба.
— Тогава му кажи да млъкне. А трансмисията от приюта не е предназначена за теб. Това е отговор на запитването, което отправих по-рано…
Безтелесният глас на кораба избумтя отново.
— Трансмисията, госпожичке…?
Тя се усмихна.
— Пусни проклетата трансмисия.
Вниманието на пълномощника се отклони веднага от ковчега. Бийст препрати трансмисията към лицевата плочка на каската ѝ и това създаде в нея впечатлението, че Просякът стои в средата на товарното отделение. Пилотът вероятно получаваше своя телеметрия, захранвана от някой от катерите.
Представителят на Просяците всъщност беше жена. Както винаги, Антоанет изпита лек шок при вида на стар човек. Жената носеше колосания вимпел и дреха на своя орден с герба на Приюта, наподобяващ снежинка, а пръстите на старите ѝ ръце с изпъкнали вени бяха сплетени под гърдите.
— Моите извинения за закъснението — започна тя. — Отново имахме проблеми с изпращането, но това не е нещо ново за никой. Какво да се прави, формалности. Аз съм сестра Амилия и искам да потвърдя, че тялото… замразения индивид под грижите на мис Бакс, е временна и любима собственост на приют „Айдълуайлд” и Свещения орден на Ледените просяци, и че мис Бакс е така любезна да се погрижи за незабавното му връщане…
— Но тялото е мъртво — прекъсна я пълномощникът. Амилия продължаваше:
— … и ще бъдем благодарни за минимална намеса от страна на властите. Използвали сме услугите на мис Бакс и преди и винаги сме оставали напълно доволни от начина, по който се е справяла. — Просякинята се усмихна. — Убедена съм, че Конвенция Ферисвил е наясно колко е полезна дискретността в подобни моменти… все пак ние трябва да поддържаме репутацията си.
Посланието свърши; образът на Просякинята премигна и изчезна.
Антоанет сви рамене.
— Както виждаш, от самото начало ти казвам истината.
Пълномощникът насочи към нея един от покритите си с капюшон сензори.
— Тук става нещо. Тялото в ковчега е мъртво от медицинска гледна точка.
— Виж, казах ти, че криокамерата е стара. Данните на дисплея са грешни, това е всичко. Трябва да съм пълна глупачка, за да разнасям насам-натам мъртво тяло в криокамера, не мислиш ли?
— Не съм свършил с теб.
— Възможно е, но свърши с мен сега, нали? Чу каква каза симпатичната дама от ордена на Просяците. Трябва да се погрижа „за незабавното му връщане”, струва ми се, че тя се изрази така. Звучи доста официално и значимо, а?
Пресегна се и затвори капака на панела, показващ статуса на замразения.
— Не знам какви ги вършиш — отвърна пълномощникът, — но бъди сигурна, че ще стигна до дъното на тази история.