Но макар изходът ѝ да не беше ясен, войната все още не беше приключила и ако не беше предпазлива, Антоанет можеше да стане една от безбройните ѝ жертви. И тогава щеше да разбере доколко вярна е пропагандата.
Като се съобразяваше с всичко това, тя приближаваше Танджърин дрийм, най-голямата планета от Юпитеров тип в цялата система Епсилон Еридани. Двигателите на „Буревестник” работеха с максимален капацитет. Светът на газовия гигант представляваше заплашителна, бледооранжева маса с много силна гравитация. Предпазващи от нахлуване сателити бяха пръснати около Танджърин дрийм и, подобно на фарове, няколко вече бяха наобиколили кораба ѝ и го бомбардираха с все по-заплашителни послания.
„Това е оспорвано пространство. Вие нарушавате…”
— Госпожичке… сигурна ли си в това? С цялото си уважение, обръщам вниманието ти върху факта, че траекторията е напълно неподходяща за орбитално включване.
Антоанет направи гримаса. Не беше в състояние да направи нищо повече при тази мощност.
— Знам, Бийст, но имам основателна причина. Ние всъщност не отиваме в орбита. Вместо това сме се насочили към атмосферата.
— Към атмосферата ли, госпожичке?
— Да, влизаме в нея.
Струваше ѝ се, че чува скърцането на зъбчатите колела при промяната на установената практика за първи път от десетилетия насам.
Субперсоната на кораба, Бийст, се помещаваше в охладен цилиндър с размерите на космически скафандър. Беше го виждала само два пъти и в двата случая при значителни монтажни работи в носовата част на кораба. След като сложеше тежки ръкавици, баща ѝ го изваждаше от обичайното му място — специално предназначен за поставянето на цилиндъра канал — и двамата го гледаха с нещо като страхопочитание.
— Влизаме, казваш? — повтори Бийст.
— Знам, че това не е сред нормалните операционни процедури — отвърна Антоанет.
— Напълно ли си сигурна, госпожичке?
Антоанет бръкна в джоба на ризата си и извади оттам лист отпечатана на принтер хартия. Беше овална, оръфана и изпокъсана по краищата, със сложна скица, начертана с блестящо сребристо и златисто мастило. Прокара пръстите си по него, сякаш беше талисман.
— Да, Бийст — отговори тя. — По-сигурна, отколкото съм била някога в нещо.
— Много добре, госпожичке.
Бийст, очевидно усетил, че спорът няма да доведе доникъде, започна да подготвя кораба за полет в атмосферни условия.
Схематичните изображения върху командното табло показваха придвижването на скоби и остриета, отварянето на люкове и затварянето им с постепенно приплъзване, с цел да се запази целостта на корпуса. Процесът отне няколко минути, но щом приключи, „Буревестник” имаше незначително по-аеродинамична форма отпреди. Някои издатини и изпъкналости явно щяха да останат и по време на това пътуване, но други от останалите шипове и приспособления за прикрепване към пристанища вероятно щяха да бъдат изтръгнати, когато достигнеха въздуха. „Буревестник” просто трябваше да се справи без тях.
— Слушай сега — обади се Антоанет. — Някъде в главата ти се съхраняват рутинните процедури за полет в атмосферни условия. Татко ми разказа веднъж за тях, затова не се преструвай, че никога не си чувал за такова нещо.
— Започвам веднага опитите за локализирането им.
— Добре — отвърна тя окуражена.
— Но може ли все пак да попитам защо не бе споменато по-рано за нуждата от въпросните процедури?
— Защото, ако имаше представа какво съм замислила, щеше да разполагаш с още повече време, за да ме разубеждаваш.
— Разбирам.
— Не говори така обидено. Просто се постарах да бъда прагматична.
— Както желаеш, госпожичке. — Бийст направи достатъчно дълга пауза, за да я накара да се почувства виновна и нетактична. — Локализирах процедурите. С уважение обръщам внимание върху факта, че за последен път са използвани преди шейсет и три години и е напълно възможно направените оттогава промени в профила на кораба да намалят ефикасността на…
— Чудесно. Сигурна съм, че ще импровизираш.
Не беше лесно обаче да убедиш един предназначен за пътуване във вакуум кораб да се потопи в атмосфера, дори в горния атмосферен слой на газов гигант, макар и така здраво брониран и усъвършенстван, какъвто бе нейният кораб. В най-добрия случай „Буревестник” щеше да се отърве със сериозни увреждания на корпуса, които все пак щяха да му позволят да се прибере, куцукайки, до Ръждивия пояс. А в най-лошия, корабът никога повече нямаше да види открития Космос.