— Зад мен ли?
Жената кимна.
— Зад вас има паяци.
В този момент Антоанет разбра, че наистина е загазила.
ВТОРА ГЛАВА
Скейд се бе промъкнала между две извити черни машинарии, когато прозвуча тревогата. Една от антенките ѝ бе установила промяна в атакуващата позиция на кораба, ескалация в състоянието на бойна готовност. Това не бе непременно криза, но определено изискваше незабавното ѝ внимание.
Скейд изключи лаптопа си от машината, фиброоптичният кабел се намести обратно в предназначеното за него място в устройството. После го притисна към корема си и той се огъна и се свърза с черния плат на подплатеното ѝ сако. Почти веднага лаптопът започна да предава намиращата се в него информация към една подсигурена част от дълготрайната памет на Скейд.
Тя измина пълзешком тясното пространство между машинните компоненти, като се извиваше и се провираше през най-тесните места. След двайсетина метра стигна до изхода и се измъкна донякъде през появилия се в стената овален отвор. И замръзна, застина абсолютно неподвижно и безшумно на едно място. Дори цветните вълни на гребена и замряха. Имплантите в главата ѝ не долавяха присъствието на други конджоинъри в радиус от петдесет метра и потвърждаваха, че системите за следене в този коридор не забелязваха внезапната ѝ поява. Въпреки това беше предпазлива и когато помръдна — като се оглеждаше и в двете посоки по коридора — го направи изключително тихо и внимателно, като промъкваща се в непозната територия котка.
Не се виждаше никой.
Скейд се измъкна напълно през отвора, после го изкомандва наум да се затвори напълно. Само тя знаеше къде се намират тези тайни проходи, а самите входове се показваха единствено на нея. Дори да установеше наличието на тайната машинария, Клавейн никога нямаше да намери начин да се добере до нея без да използва груба сила, която обаче щеше да разруши машините.
Корабът падаше свободно, но Скейд предполагаше, че се приближава до неприятелския кораб, който преследваше. Безтегловността ѝ вършеше добра работа. Тя забърза по коридора, като прескачаше контактните точки. Движенията ѝ бяха толкова точни и пестеливи, че понякога изглеждаше, сякаш пътува в свой личен гравитационен мехур.
[Ще докладваш ли, Скейд?]
Никога не знаеше кога точно щеше да се обади в главата ѝ Нощният съвет, но отдавна вече бе престанала да се обърква от внезапните му появи.
„Нищо неблагоприятно. Дори не сме се доближили до това, което е в състояние да прави машината, но засега всичко върви точно така, както сме предполагали.”
[Добре. Разбира се, желателен е по-обстоен тест…]
Скейд усети прилив на раздразнение. „Вече ти казах. В момента са необходими грижливи замервания, за да се установи влиянието на машинарията. Това означава, че можем да осъществим тестовете нелегално под прикритието на рутинните военни операции.”
Скейд зави на пресечката на два коридора и се насочи към мостика. Наложи си спокойствие, като преобразува химическия състав на кръвта си, и продължи: „Съгласна съм. че трябва да направим още тестове, преди да бъдем в състояние да оборудваме флотата, но в мига, в който увеличим тестването, рискуваме да разпространил информацията за нашия пробив. И нямам предвид само Майка Нест.”
[Ти се изясни добре, Скейд. Не е нужно да ни напомняш. Ние просто излагахме фактите. Неудобно или не, трябва да се направят по-подробни тестове, и то скоро.]
Размина се с друг конджоинър, запътил се към различна част на кораба. Скейд надникна в съзнанието му и зърна повърхност, зацапана от неотдавнашните емоции и преживявания. Те обаче не представляваха интерес за нея, нито бяха от тактическо значение. Под тях се намираха по-дълбоките пластове на паметта, мнемоничните структури се спускаха в непроницаемия мрак като големи забравени паметници. Всичко това бе нейно, тя имаше възможност да го разглежда и да го пресява, но и тук нищо не я заинтригува. На най-дълбокото ниво Скейд откри няколко отделени лични спомена, които той не мислеше, че тя е в състояние да разчете. В продължение на един вълнуващ миг се изкуси да се пресегне зад барикадите на мъжа и да зърне скъпите му два-три спомена. Но се въздържа: беше научила достатъчно.
Усети как той изпрати проучващи сондички в нейното съзнание и отскочи в отговор на парливия отказ на достъп. Чувстваше любопитството му; несъмнено се питаше защо на борда има представител на Затворения съвет.
Това и се стори забавно. Човекът знаеше за Затворения съвет и може би дори подозираше за свръхсекретното ядро на Затворения съвет, Вътрешното светилище. Скейд обаче бе сигурна, че никога не бе и сънувал за съществуването на Нощния съвет.