„А контрабандисткият кораб?”
Отвърна ѝ Рьомонтоар. [Винаги сме подозирали, че е товарен, още откакто видяхме ясно отработените му газове. Оказва се, че случаят е именно такъв и сега знаем малко повече.]
Рьомонтоар предложи да я включи и тя прие.
Мъглявият образ на товарния кораб се проясни пред вътрешното ѝ зрение, детайлите се увеличаваха като скица, която се дорисува до пълен завършек. Корабът бе двойно по-малък от „Куче грозде”, типичен представител на товарната гилдия, предназначен да пътува в рамките на системата, построен преди един-два века, определено преди чумата. Корпусът му беше леко окръглен; може би някога задачата му е била да се приземява на Йелоустоун или на някое от другите тела с атмосфера в системата, но оттогава се бе сдобил с толкова изпъкналости и шипове, че напомняше на риба, споходена от рядка форма рецесивна мутация. По бронята му се виждаха загадъчни символи за разчитане от машини, някои от които бяха прекъсвани в резултат на многобройните поправителни работи.
Рьомонтоар очакваше въпроса ѝ. [Товарният кораб „Буревестник” е регистриран на карусел Ню Копенхаген в Ръждивия пояс. Командващ и собственик на кораба е Антоанет Бакс, но го е поела преди не повече от месец. Предишният собственик е бил някой си Джеймс Бакс, вероятно роднина. Не знаем какво е станало с него. Официалните документи показват, че семейство Бакс управлява „Буревестник” много преди войната, вероятно дори преди чумата. Дейността им, както изглежда, е обичайната смесица от законна и незаконна; няколко нарушения и едно-две недоразумения с Конвенция Ферисвил, но нищо достатъчно сериозно за издаване заповед за арест, дори от действащото в критични условия законодателство.]
Скейд усети как собственото и, сякаш намиращо се надалече тяло, отвърна с кимване. Пръстенът от населени места, обикалящ около Йелоустоун, отдавна поддържаше широк спектър предприемачества в транспортната сфера, от престижни операции на високо ниво до значително по-бавни и също толкова по-евтини и предизвикващи по-малко въпроси товарни кораби с йонни двигатели. Дори след чумата, превърнала някога великолепния Глитър банд в нямащия нищо общо с великолепието Ръждив пояс, все още съществуваха търговски ниши за готовите да ги заемат. Имаше карантини, които да се избягват, и множество нови клиенти, появили се от тлеещите отломки на демаршисткото управление, и не всички сред тях бяха от типа клиенти, с които човек би пожелал да има вземане-даване втори път.
Скейд не знаеше нищо за семейство Бакс, но си представяше, че са процъфтявали при тези условия и може би дори още повече — по време на войната. Сега се налагаше да се избягват блокади, появяваха се възможности да се помогне и да се съдейства на работещи дълбоко в тила агенти на всички фракции. Без значение беше, че Конвенция Ферисвил, администрацията, занимаваща се с делата около Йелоустоун, бе може би най-нетолерантният режим в историята. Там, където имаше тежки наказания, винаги се намираха хора, които плащаха добре на други, за да поемат риска.
Менталната картина на Скейд за Антоанет Бакс бе почти пълна. Само едно не разбираше: какво правеше Антоанет Бакс толкова навътре във военната зона? И защо, въпреки това, бе все още жива?
„Капитанът на кораба говори ли с нея?” — попита тя. Отговори ѝ Клавейн. [Дадоха ѝ предупреждение — да се оттегли или да понесе последствията.]
„И тя?”
Рьомонтоар я свърза с вектора на товарния кораб. Беше се насочил право към атмосферата на Танджърин дрийм, също като демаршисткия кораб пред него.
„Това няма никакъв смисъл. Капитанът на кораба би трябвало да я унищожи заради нарушаване на оспорваното пространство.”
Клавейн отвърна: [Капитанът я заплаши да направи точно това, но Бакс не ѝ обърна внимание. Обеща ѝ, че няма да краде водород, но ѝ даде ясно да разбере, че няма намерение и да прави обратен завой.]
„Или е много смела, или много глупава.”
[Или голяма късметлийка] — рече Клавейн. [Очевидно капитанът не е имал амуниции, за да подкрепи с действия заплахата си. Явно е използвала всичко при предишна разправа.] Скейд се замисли върху тези думи, предугаждайки обясненията на Клавейн. Ако действително бе изстрелял последната си ракета, капитанът щеше да направи всичко възможно да скрие тази информация от „Куче грозде”. Всеки невъоръжен кораб бе чудесна плячка. Дори в този късен етап на войната все още можеше да се придобие интересна информация от пленяванено на вражески кораб, без да се говори за перспективата да бъде привлечен неговият екипаж.