Но всичко това се бе изменило преди един век. Практически за една нощ конджоинърите преустановиха производството на своите двигатели. Без никакво обяснение, дори без обещание, че производството някога ще бъде възобновено.
От този момент нататък съществуващите конджоинърски двигатели станаха извънредно ценни. Започнаха ужасни пиратски действия с цел осигуряване на собственост върху тях. Това събитие определено бе една от причините за започване на войната.
Клавейн бе чувал слуховете, че конджоинърите продължават да правят двигатели за собствена употреба. Знаеше също така, че тези слухове са неверни, доколкото можеше да бъде сигурен в нещо. Декретът за прекратяване на производството бе всеобщ и бе влязъл в сила незабавно. Нещо повече, наблюдаваше се остро намаляване на употребата на съществуващите кораби, дори от неговата фракция. Клавейн обаче не знаеше коя е причината този указ да бъде издаден. Предполагаше, че е дело на Затворения съвет, но нямаше представа защо подобна мярка бе сметната за необходима.
Но ето че сега Затвореният съвет бе създал „Куче грозде”. На Клавейн бе поверен прототипът на тази пробна мисия, но Затвореният съвет не бе разкрил почти нищо от своите тайни. Рьомонтоар и Скейд очевидно знаеха повече от него, освен това бе готов да се обзаложи, че Скейд знаеше дори повече от Рьомонтоар. Скейд бе прекарала скрита някъде по-голямата част от пътуването, вероятно боравейки с някакъв свръхсекретен военен хардуер. Всички усилия на Клавейн да открие за какво става дума не го бяха довели доникъде.
И все още нямаше представа защо Затвореният съвет бе одобрил строежа на нов междузвезден кораб. Какъв беше смисълът от това в един толкова късен етап на войната, когато врагът вече отстъпваше? Ако се присъединеше към Съвета, може би нямаше да получи всички желани отговори, защото все още нямаше да е проникнал във Вътрешното светилище, но все пак щеше да бъде много по-близо до тях отколкото бе сега.
Звучеше почти изкусително.
Отвратен от лекотата, с която го манипулираха Скейд и другите, Клавейн обърна гръб към гледката и се отправи предпазливо към входното място.
Скоро вече беше в демаршисткия кораб и минаваше покрай тръби, които обикновено не би трябвало да съдържат въздух. Клавейн поиска информация за неговия план и му се стори, че усети леко погъделичкване, когато тя се появи в главата му. За миг го обзе нереално усещане за нещо познато, като за някога вече преживян епизод. Стигна до някакъв люк, който му се стори доста тесен заради неудобния брониран скафандър. Затвори го херметично зад себе си, въздухът нахлу с бучене и вътрешната врата му позволи да мине към частта на кораба, където се поддържаше нормално атмосферно налягане. Най-силното му впечатление бе за тъмнина, но тогава каската му премина към свръхчувствителен режим и пусна в нормалното му зрително поле инфрачервени лъчи и сонар. [Клавейн.]
Един от членовете на разузнавателния отряд го чакаше. Клавейн застана така, че лицето му да бъде на една линия с лицето на жената, и се закрепи за вътрешната стена.
„Какво открихте?”
[Почти нищо. Всички са мъртви.]
„До последния?”
Мислите на жената достигаха до главата му като куршуми — стегнати и точни. [Неотдавна. Няма и следа от наранявания. Изглежда умишлено.]
„И няма следа от нито един оцелял? Мислехме, че може да е останал поне един.”
[Няма оцелели, Клавейн.] Тя му даде възможност да се включи към спомените ѝ. Той го прие и събра сили за това, което го очакваше.
Беше толкова лошо, колкото си бе представял. Приличаше на сцена на масово самоубийство. Не се виждаха следи от борба или насилие; дори от колебание. Всички членове на екипажа бяха умрели по съответните си работни места, сякаш на някой бе възложена задачата да ги обиколи един след друг, раздавайки хапчета за извършване на самоубийството. Дори още по-ужасяваща бе вероятността екипажът да се бе събрал някъде, където му бяха раздали средства за евтаназия и след това да се бе върнал по определените си ниши. Може би всички бяха продължили да изпълняват дълга си, докато капитанът на кораба бе наредил да се пристъпи към акта на масовото самоубийство.