— Приятно ми е да се запозная с теб, Иля — рече той.
Ръкува се с нея изключително внимателно. Вече бе научил, че макар да бе ранена, беше излязла отново, за да се включи в битката. Лишена от нужната протекция, беше облъчена от такова количество радиация, с което не бяха в състояние да се справят дори широкоспектърните медишинки.
Тя щеше да умре и то, скоро.
— Много си приличаш с твоя пълномощник, Клавейн — заяви все така едва-чуто тя. — И много се различаваш от него. В теб има нещо тържествено, което липсва в машината. Или пък просто вече те познавам по-добре като противник. Съвсем не съм убедена, че преди те уважавах.
— А сега?
— Накара ме да се позамисля на няколко пъти, това мога да го кажа със сигурност.
В стаята бяха деветима. До леглото на Вольова стоеше Хури. Клавейн предположи, че това е помощничката ѝ. Той самият, на свой ред, беше придружен от Фелка, Скорпион, двама от неговите прасета-войници, Антоанет Бакс и Зейвиър Лиу. Совалката на Клавейн бе паркирала в „Носталгия по безкрая” незабавно след обявяването на прекратяването на огъня, последвана малко след това от „Буревестник”.
— Мисли ли върху моето предложение? — попита деликатно Клавейн.
— Твоето предложение ли? — изсумтя презрително триумвирът.
— Преразгледаното ми предложение. Онова, което не предвижда едностранна капитулация от твоя страна.
— Едва ли си в положение да правиш предложения на когото и да било, Клавейн. Когато погледнах за последен път, видях, че разполагаш само с половин кораб.
Тя имаше право. Рьомонтоар и по-голямата част от намиралия се там екипаж бяха все още живи, но лайтхъгърът беше понесъл големи увреждания. Истинско чудо беше, че конджоинърските двигатели не се бяха взривили.
— Под предложение имам предвид… идея. Взаимно уреждане на въпроса, носещо полза и за двете страни.
— Защо не ми опресниш паметта, Клавейн?
Той се обърна към Бакс.
— Антоанет, би ли се представила?
Младата жена се приближи до леглото със същия трепет, който бе проявил и Клавейн.
— Иля…
— Триумвир Вольова, млада госпожице. Поне докато се опознаем по-добре.
— Исках да кажа… Аз притежавам този кораб., товарния…
Вольова погледна към Клавейн. Той разбра какво означава погледът ѝ. Тя си даваше ясно сметка, че не ѝ остава много време и нямаше нужда от усуквания.
— Бакс има товарен кораб — поясни той. — Сега е паркиран тук. Разполага с ограничени трансатмосферни способности… не с най-добрите, но ще се справи.
— И накъде биеш с всичко това, Клавейн?
— Ами той разполага с големи овъздушени товарни трюмове. Може да пренася пасажери, голям брой пасажери. Не точно при луксозни условия, но…
Иля направи знак на Бакс да се приближи още.
— Колко?
— Четири хиляди без проблем. Може би дори пет. Корабът просто е подходящ да бъде използван като Ноев ковчег, триумвир.
Клавейн кимна.
— Помисли за това, Иля. Знам, че тече някакъв евакуационен план. Преди мислех, че това е хитрост; но сега вече видях доказателствата. Но засега сте пренесли нищожна част от населението на планетата.
— Правим каквото можем — обади се Хури, сякаш се оправдаваше.
Клавейн вдигна длан.
— Знам. Като се има предвид всичко, с което трябва да се съобразявате, действително е постижение, че сте успели да прекарате и толкова хора. Но това не означава, че сега не можем да се справим значително по-добре. Оръжието на вълците… инхибиторското съоръжение е стигнало почти до сърцето на Делта Павонис. Просто няма време за друг план. С „Буревестник” броят на пътуванията намалява до петдесет. Може би дори до четирийсет, както предполага Антоанет. И тя е напълно права — това е Ноев ковчег. При това — бърз.
Вольова изпусна стара като света въздишка.
— Ех, ако само беше толкова просто, Клавейн.
— Какво имаш предвид?
— Ние не превозваме безлични единици от повърхността на Ризургам. Превозваме хора. Уплашени, отчаяни хора. — Сивите очила се наклониха лекичко. — Нали, Хури?
— Тя е права. Там долу е голяма бъркотия. Администрацията…
— Преди бяхте само вие двете — прекъсна я Клавейн. — Трябваше да работите с правителството. Но сега разполагаме с армия и със средствата да наложим своята воля. Нали, Скорпион?
— Можем да превземем Кювие — уточни прасето. — Вече съм мислил по този въпрос. Не е нищо повече от превземането на една пресечка в Казъм сити. Или на този кораб.