След няколко часа заключиха, че е неврологично здрав. Все още имаше неща, които не си спомняше с особена точност, но му обясниха, че това е в допустимите рамки на обичайната амнезия, придружаваща излизането от замразено състояние, и не говори за неприятен развой на събитията. Дадоха му биомонитор под формата на леко наметало, назначиха му издължен бронзов слуга и му казаха, че е свободен да се движи където иска.
— Не е ли редно да попитам защо ме събудихте?
— Ще стигнем и до това, но по-късно — отвърна Скорпион, който явно командваше парада. — Няма причина да бързаме толкова, Клавейн.
— Но доколкото разбирам, трябва да се вземе някакво решение?
Скорпион погледна към един от другите лидери, някаква жена на име Антоанет Бакс. Имаше големи очи и луничав нос и той усещаше, че има спомени и за нея, но все още не ги беше изнамерил. Тя кимна почти незабележимо в отговор.
— Не бихме те събудили само заради гледката, Клавейн — увери го Скорпион. — Става дума за един голям боклук, дори при изгасени светлини.
Някъде в сърцето на огромния кораб имаше място, което му се струваше, че принадлежи на съвсем друга част на вселената. Това бе една полянка, място с трева, дървета и синтетично синьо небе. Във въздуха се носеха холографски птици: папагали, колибри и други от този род, които прелитаха от дърво на дърво, оставяйки кометоподобни следи от ярки основни цветове. Водопадът в далечината изглеждаше подозрително истински, обвит в синкавобяла мъгла там, където падаше в малко тъмно езеро.
Фелка го съпроводи до равно петно от прохладна, лъскава трева. Тя носеше дълга черна рокля, стигаща до под глезените. Очевидно нямаше нищо против подгъвът ѝ да се влачи по мократа от росата трева. Двамата седнаха един срещу друг, за да си починат, върху пънове, чиято горна част бе излъскана до блясък. Не трябваше да делят това място с никой друг освен с птиците.
Клавейн се огледа. Вече се чувстваше несравнимо по-добре и паметта му беше почти възстановена, но изобщо не си спомняше това място.
— Ти ли създаде това, Фелка?
— Не — отвърна предпазливо тя. — Но защо питаш?
— Защото ми напомня донякъде гората в сърцето на Майка Нест, струва ми се. Където беше твоето ателие. Само дето тук има гравитация, разбира се.
— Значи си го спомняш.
Той почеса наболата си брада. Някой го беше бръснал старателно, докато бе спал.
— Това-онова. Но не толкова, колкото ми се иска, особено за случилото се преди да бъда замразен.
— Какво точно си спомняш?
— Рьомонтоар тръгна, за да се свърже със Силвест. Ти за малко не замина с него, но в последния момент се отказа. Почти нищо друго. Вольова е мъртва, нали?
Фелка кимна.
— Евакуирахме населението на планетата. Вие с Вольова се договорихте да си поделите останалите оръжия адска класа. Тя взе „Буревестник”, натовари там колкото оръжия можа, и се насочи право към сърцето на инхибиторската машина.
Клавейн сви устни и подсвирна тихичко.
— И успя ли да промени нещо?
— Абсолютно нищо. Но си отиде с гръм.
Клавейн се усмихна.
— Не съм очаквал нещо по-малко от нея. И какво друго?
— Хури и Торн… нали си ги спомняш? Присъединиха се към експедицията на Рьомонтоар към Хадес. Имат совалки и задвижиха системите за самостоятелно възстановяване на „Зодиакална светлина”. От тях се иска само да снабдяват лайтхъгъра с необходимите суровини, а той ще се поправи сам. Това обаче ще отнеме известно време, достатъчно, за да осъществят контакт със Силвест, според Хури.
— Не знаех какво да мисля за твърдението ѝ, че вече е била в Хадес — промълви Клавейн, като откъсна няколко стръка трева в близост до краката си. Смачка ги между пръстите си и подуши сочната зелена субстанция, която изцапа дланта му. — Но триумвирът явно мислеше, че това е вярно.
— Ще разберем рано или късно — отговори Фелка. — След като осъществят контакта, независимо колко време ще отнеме тази задача, те ще изведат „Зодиакална светлина” от системата и ще следват нашата траектория. Колкото до нас, ами… това е все така твоят кораб, но ежедневните дела се управляват от триумвират. Триумвирите са Блъд, Крус и Скорпион, избрани чрез всеобщо гласуване. Хури щеше да бъде една от тях, разбира се, ако не беше предпочела да остане след приключването на евакуацията.