— Направих каквото трябваше — повтори той. — Винаги съм правил само това. Не беше безмилостно, Скейд. Това би означавало, че не съм изпитал болка, когато го извърших.
— А изпита ли?
— Това бе най-страшното, което съм правил някога. Оставих света без нейната любов.
— Жал ми е за теб, Клавейн.
— А ти как оцеля, Скейд?
Тя повдигна длан и прокара пръст по линията, където плътта се свързваше с бронята.
— След като си тръгна с Фелка, откачих главата си и я поставих в кутията на малка бойна глава. Мозъчната ми тъкан беше подсигурена с интерневроглиални медишинки, за да издържи на бързото намаляване на скоростта. Бойната глава беше изстреляна зад „Куче грозде”, към останалите елементи на флотата. Ти така и не забеляза, защото единствената ти грижа беше потенциалната опасност да бъдете атакувани. Бойната глава се носи безшумно из пространството, докато излезе от сферата, където бихте могли да я идентифицирате. След това тя активира насочени към определена цел пулсации. Един от елементите на флотата получи нареждане да промени скоростта си, за да стане възможно да ме пресрещне. И така бойната глава беше уловена и занесена на борда на другия кораб. — Тя се усмихна и притвори очи. — Покойният доктор Делмар беше на борда на друг кораб от флотата. За нещастие именно това бе корабът, който ти унищожи. Но преди да умре, той успя да завърши клонирането на новото ми тяло. Невронната интеграция се оказа изненадващо лесна, Клавейн. Би трябвало да я опиташ някой ден.
Клавейн почти заекна.
— Значи… си отново цяла и невредима?
— Да. — Изрече го заядливо, сякаш съжаляваше донякъде за това. — Да, отново съм цяла и невредима.
— Защо тогава предпочете да се представиш по този начин?
— Като напомняне за това, което направи с мен, Клавейн. Аз все още съществувам там някъде. Корабът ми оцеля след спречкването с вас. Беше увреден, да, както беше повреден и вашият кораб. Но аз не съм се отказала. Искам това, което открадна от нас.
Той се обърна към Фелка, която продължаваше да наблюдава ставащото търпеливо от пъна си.
— Вярно ли е това? Скейд все още ли е там някъде?
— Не можем да бъдем сигурни — отвърна тя. — Знаем само това, което ни казва тази симулация. Възможно е да лъже, опитвайки да ни дестабилизира. Но в такъв случай Скейд трябва да е проявила учудваща прозорливост, за да я създаде.
— А оцелелият кораб?
— Ето заради това те събудихме. Те са там някъде. Дори сега държим под око пламъците на двигателите им.
И Фелка му разказа, че трите конджоинърски кораба бяха прелетели покрай тях с половината от светлинната скорост спрямо „Носталгия по безкрая”, точно както бяха предсказали направените от тях симулации. Оръжията бяха извадени, последователността на активирането им бе програмирана грижливо, както се правеше за отделните експлозии при шоу с фойерверки. Конджоинърите бяха използвали предимно лъчи с частици и тежки релативистични оръдия. „Носталгия по безкрая” беше отговаряла с по-леки варианти на същите оръжия, като същевременно бе разположила отвън две от спасените тайни оръжия. И двете страни бяха използвали широко различни имитации и примамки, а в най-критичната част на битката прибягнаха до неописуеми ускорения, опитвайки да се отклонят от предвидените си траектории.
Нито една страна не можеше да претендира за победа. Един от конджоинърските кораби беше унищожен, а другите два — повредени, но за Клавейн това бе почти равносилно на провал, както ако не бяха нанесли абсолютно никакви щети. Двама врагове бяха почти толкова опасни, колкото и трима.
Но изходът можеше да бъде и далече по-ужасен. „Носталгия по безкрая” бе понесла известни увреждания, но не толкова, че да ѝ попречат да стигне до друга слънчева система. Нито един от нейните обитатели не беше пострадал и нито една от критично важните системи не беше излязла от строя.
— Но не постигнахме целта си — обяви накрая Фелка.
Клавейн се обърна отново към нея.
— Така ли?
— Двата оцелели кораба завиха към нас. Бавно, но сигурно се готвят да тръгнат след нас.
Клавейн се изсмя.
— Ще им бъдат нужни обаче светлинни години, за да направят този завой.
— Не и ако разполагат с технология за потискане на инерцията. Но машината май се е повредила по време на битката. Това обаче не означава, че не могат да я оправят.
Тя погледна към Скейд, но изображението не реагира. Все едно се бе превърнало в статуя, застинала на брега на езерото — леко смущаваща декорация на полянката.