— Ако могат, ще го направят — потвърди Клавейн.
Фелка се съгласи.
— Триумвиратът пусна всевъзможни симулации. При определени предпоставки винаги бихме могли да изпреварваме преследващите ни кораби, толкова дълго, колкото се сетиш. Само трябва да продължаваме да пълзим все по-близо и по-близо до скоростта на светлината. Но това според мен не е особено сполучливо решение на проблема.
— Нито според мен.
— Във всеки случай, не е практично. Налага се да спрем, за да се заемем с ремонта, и колкото по-скоро го направим, толкова по-добре. Затова те събудихме, Клавейн.
Той се върна към пъновете. Приседна на своя и движението му беше съпроводено от изпукване на ставите на краката.
— След като ще се взема решение, трябва да има и някакъв избор. Такъв ли е случаят?
— Да.
Той зачака търпеливо, заслушан в успокояващия монотонен шум на водопада.
— Е, и?
Фелка говореше с почтителен шепот.
— Изминахме дълъг път, Клавейн. Системата на Ризургам остана на девет светлинни години зад нас, и няма населена колония на петнайсет светлинни години в която и да е посока оттук. Право пред нас обаче, има слънчева система. Две студени звезди. Това е голяма двойна звезда, но едната от тях е образувала планети със стабилни орбити. Те са зрели, поне на три милиарда години. В обитаемата зона има един обитаем свят с две малки луни. Според индикациите той разполага с кислородна атмосфера и много вода. В атмосферата има дори хлорофилни сектори.
— Резултат на човешки преобразувания ли? — поинтересува се Клавейн.
— Не. Няма признаци около тези звезди някога да се е застоявало човешко присъствие. В такъв случай остава само една възможност, струва ми се.
— Патърн джъглърите.
Очевидно ѝ стана приятно, че се беше досетил сам.
— Винаги сме знаели, че ще се натъкнем на други светове на джъглърите, ако пътуваме по-нататък из Галактиката. Така че сега, като ги открихме, не би трябвало да се изненадваме.
— Право пред нас казваш?
— Не е право пред нас, но е достатъчно близко. Можем да забавим и да стигнем дотам. Ако е като другите джъглърови светове, нищо чудно да има даже суха земя; достатъчно, за да поеме няколко заселници.
— И колко по-точно означава това „няколко”?
Фелка се усмихна.
— Няма да разберем, преди да отидем на място, нали?
Клавейн взе решението си, което впрочем бе повече от очевидно, и заспа отново. Медицинските лица в екипа му бяха малко и почти никой от тях не разполагаше с опит, а само бе получил няколко набързо направени вливания на информация в паметта, така да се каже. Но им повярва, когато му казаха, че не трябва да очаква да издържи повече от още един-два цикъла на замразяване и размразяване — Но аз съм стар човек — беше отвърнал той. — Ако не бъда замразен, най-вероятно също няма да остана жив.
— Изборът трябва да бъде ваш — казаха те, с което не му помогнаха особено.
Остаряваше, това бе всичко. Гените му бяха антични и макар да бе преминал през няколко програми за подмладяване, откакто бе напуснал Марс, те само бяха пренастроили часовника, който след това бе продължил да тиктака. В Майка Нест бе възможно да му подарят още половин век младост, ако бе пожелал… но така и не се бе подложил на това последно подмладяване. Не беше имал подобно желание след странното завръщане на Галиана и дори още по-странната ѝ полусмърт.
Даже не знаеше дали сега съжалява за това. Ако имаха възможност да се отбият до някой оборудван както трябва колонизиран свят, неопустошен от Смесената чума, за него може би щеше да има някаква надежда. Но какво щеше да промени това? Галиана все така я нямаше. Той бе все така стар вътре в черепа си, все така виждаше света през очи, уморени от четиристотин години, изпълнени с войни. Беше направил каквото може, а носенето на емоционалния товар му бе струвало страшно много и не мислеше, че има енергия да го направи още веднъж. Достатъчно беше, че този път не се бе провалил изцяло.
И така, Клавейн влезе отново в ковчега за замразяване.
Непосредствено преди да заспи, каза да изпратят трансмисия с фокусиран лъч до умиращата система на Ризургам. Посланието бе кодирано и предназначено за „Зодиакална светлина”. Ако лайтхъгърът не беше напълно разрушен, имаше известен шанс да улови и декодира сигнала. Той никога нямаше да бъде видян от други конджоинърски кораби, а ако силите на Скейд бяха съумели по някакъв начин да разположат улавящи сигнали из системата, със сигурност щяха да се спънат в кода и нямаше да успеят да проникнат през него до съдържанието на посланието.