Самото то беше съвсем простичко. Казваше на Рьомонтоар, Хури, Торн и другите, които бяха тръгнали с тях, че трябва да забавят скорост и да спрат в системата на патърн джъглърите. Те щяха да ги чакат там двайсет години. Това бе достатъчно време „Зодиакална светлина” да се срещне с тях; беше достатъчно също и за създаването на самоподдържаща се колония от няколко десетки хиляди души, преграда срещу бъдещите катастрофи, които можеха да сполетят кораба.
Като знаеше всичко това и чувстваше, че по някакъв дребен, но значителен начин е уредил нещата си, Клавейн потъна в сън.
Когато се събуди, научи, че „Носталгия по безкрая” се е променил, без да се консултира с никого.
И никой не знаеше защо.
Промените не личаха отвътре; проявяваха се само отвън и бяха забелязани от излязлата на инспекция совалка. Бяха станали през фазата на намаляване на скоростта, при наближаването на новата система. Със скоростта на земна ерозия задната част на коничния корпус на лайтхъгъра, обикновено представляваща по-малък вдлъбнат конус, се бе изравнила, като основата на шахматна фигурка. Над тази трансформация не беше възможен никакъв контрол и тя бе осъществена в по-голямата си част преди някой да я бе забелязал. Някои отсеци на големия кораб се посещаваха от хора един-два пъти на столетие и това се отнасяше в голяма степен за задната му част. Спотайващите се там машини тихомълком се демонтираха и преместваха по-напред, в други, неизползвани пространства. Иля Вольова може би щеше да забележи феномена по-рано от когото и да било другиго — малко бе убягвало от вниманието ѝ — но нея вече я нямаше, а новите обитатели на кораба все още не бяха запознати така подробно с територията му.
Промените не бяха нито животозастрашаващи, нито затрудняваха работата на лайтхъгъра, но си оставаха загадъчни и представляваха поредното доказателство, ако изобщо имаше нужда от такова, че психиката на Капитана не беше изчезнала напълно и можеха и в бъдеще да очакват изненади от него. Нямаше съмнение, че той бе изиграл роля в промяната на формата на кораба, в който се бе превърнал. Много по-трудно можеше да се отговори на въпроса дали трансформациите бяха направени съзнателно или просто бяха породени от някаква прищявка, наподобяваща сън.
Затова засега, тъй като имаха други поводи за притеснение, те не ѝ обърнаха внимание. „Носталгия по безкрая” навлезе в орбита на водния свят и веднага бяха изпратили роботисонди, които да изпробват атмосферата и обширните зелени океани, които покриваха почти цялата повърхност от единия до другия полюс. Те бяха осеяни с кремави, пухкави форми, носещи се като необуздани вихрушки. Земните маси не бяха големи. Целостта на видимия океан се нарушаваше само тук-там от островни архипелази — охреножълти петънца, разпръснати безгрижно върху синкавозелената шир. Колкото повече приближаваха, толкова по-ясно ставаше, че това е свят на патърн джъглъри, и индикациите в крайна сметка се оказаха верни. Из океана се носеше голяма колкото континенти жива биомаса. Атмосферата ставаше за дишане от хора, а в почвата и скалите на островите имаше достатъчно химически елементи, за да подсигурят самоосигуряването на колониите.
В никакъв случай не беше идеално. Островите в джъглъровите светове обикновено изчезваха под напора на цунами, предизвикани от полусъзнателната биомаса на самите океани. Но щяха да свършат работа за двайсет години. Ако решаха да останат, заселниците можеха да построят понтонни градове, плуващи върху морето.
Беше избрана островна верига, която беше северна, студена, но според предвижданията — тектонически стабилна.
— Но защо точно тук? — поинтересува се Клавейн. — Има и други острови на същата географска ширина и няма как да са по-нестабилни.
— Там има нещо — обясни Скорпион. — Непрекъснато улавяме слаб сигнал от него.
Клавейн се намръщи.
— Сигнал ли? Но тук не би трябвало да е идвал никой.
— Това е просто радиопулсация, много слаба — намеси се Фелка. — Модулацията обаче е интересна; Конджоинърски код.
— Слагали ли сме фар тук?
— Явно, в един или друг момент. Не е документирано обаче, тук някога да е идвал конджоинърски кораб. Освен ако…
Тя замълча; не ѝ се искаше да изрече това.
— Казвай де.
— Вероятно не означава нищо, Клавейн. Но Галиана може да е идвала тук. Тоест, не е невъзможно, а както знаем, тя бе готова да изследва всеки джъглърски свят, на който се натъкне. Разбира се, ние не знаем къде е пътувал корабът ѝ преди да го открият вълците, а когато се върна на Майка Нест, цялата корабна документация беше изгубена. Но кой друг би могъл да остави конджоинърско сигнално устройство?