Мъглата вече се бе затворила напълно. Нямаше и следа от надвисналата над морето кула.
— Невронните ѝ модели щяха да бъдат запаметени — отвърна Клавейн, сякаш говореше насън. — Океанът е записал нейната същина, нейната личност, нейните спомени. Всичко, което е била. Може да го е напуснала физически, но е оставила тук, в морето, свое холографско копие, готово да бъде отпечатано в друго съзнание, в друг ум.
Фелка закима енергично.
— Защото патърн джъглърите правят точно това, Клавейн. Те съхраняват всички, които плуват в техните океани.
Клавейн се вгледа в далечината с надеждата да зърне отново кораба.
— Тогава тя би трябвало да е още тук.
— И можем да се свържем с нея, ако и ние поплуваме. Ето какво е знаела тя, Клавейн. И това именно е посланието, което ни предаде чрез Вълка.
Неговите очи също започваха да парят.
— Ама че е умна тази Галиана. А ако грешим?
— Ще разберем. Не непременно от първия път, но ще разберем. Трябва само да плуваме и да отворим съзнанието си. Ако тя е в морето, в колективната им памет, джъглърите ще ни отведат при нея.
— Не мисля, че бих понесъл, ако това предположение се окаже невярно, Фелка.
Тя го хвана за ръката и я стисна силно.
— Няма да се окаже невярно, Клавейн. Няма.
Той се надяваше с всички сили, че тя е права. Фелка го дръпна за ръката и двамата направиха първите си нерешителни крачки към морето.