Скейд не бързаше, решена да вземе всички необходими предпазни мерки. Не се докосна до кораба преди да бе станало абсолютно необходимо. Край корпуса се носеше изображение на гравитометър с форма на обръч, сондиращ вътрешната му структура, за да се запознае в подробности с нея. В по-голямата си част това, което Скейд видя, съвпадаше с очакванията ѝ, създадени от запознаването с плана на кораба, но забеляза също странни неща, които не би трябвало да бъдат там: издължената им черна маса се носеше спираловидно из вътрешността му. Напомняха ѝ пътя на куршумите, представяни в специалните изображения при разследване на криминални случаи, или на модела на движение на субатомните частици, които се образуваха при преминаването си из специалните камери. Там, където черните маси стигаха до външния корпус, Скейд откриваше неизменно някоя от полупотъналите в него кубични структури.
Но въпреки това все още не бе изключено в кораба да има оцелели, макар засега нищо да не го показваше. Неутринният радар и сканирането с гама-лъчи показваха все по-голяма част от структурата, но Скейд все още не можеше да види най-важните детайли. Тя неохотно премина към следващия етап от своето изследване: физическия контакт. Прикрепи десетки механични чукове около корпуса и залепи стотици микрофони. Чуковете започнаха да действат, ударите им отекваха. Тя чуваше трясъка чрез скафандъра си, предаван от аргона. Все едно армия ковачи работеше в някаква далечна леярна. Микрофоните се вслушваха в металическото ехо, докато акустичните вълни се разпространяваха през кораба. Една от по-старите и невронни програми извличаше информацията, скрита във времето на пристигане на ехото, и съставяше карта на томографската плътност на кораба.
Скейд виждаше всичко в призрачни сиво-зелени нюанси. Това не противоречеше на нищо, което вече бе научила и увеличаваше познанията ѝ в определени области. Но явно нямаше да види нищо повече, ако не влезеше вътре, а това нямаше да бъде лесно. Всички люкове бяха запечатани отвътре с тапи от разтопен метал. Тя ги сряза, бавно и нервно, с лазери и бормашини с наконечници от хипердиамант, усещайки страха и отчаянието на екипа. Когато отвори първия люк, изпрати разузнавателен отряд от силно укрепени слуги, раци с керамични черупки, екипирани с разум, точно колкото за извършването на зададената им задача. Те изпратиха към черепа ѝ образи.
Това, което откриха, ужаси Скейд.
Екипажът беше изклан. Някои бяха изкормени, премазани, с отрязани крайници, превърнати на каша, разпарчетосани. Други бяха изгорени, задушени или замразени. Касапницата очевидно не бе извършена бързо. Докато асимилираше детайлите, Скейд започна да си представя как вероятно се бе случило това: поредица от ожесточени схватки и последни постове на съпротива в различни части на кораба, издигане на импровизирани барикади срещу нашествениците. Самият кораб бе направил всичко възможно, за да предпази поверените му хора, като бе пренареждал многократно разпределението на помещенията и преградите, за да задържа врага. Беше опитал да наводни определени участъци със замразяваща или създаваща високо налягане атмосфера и там Скейд откри труповете на странни, тромави машини — конгломерати от хиляди черни геометрични форми.
В главата ѝ се оформи хипотеза. Кубовете се бяха прилепили към външността на кораба на Галиана. Бяха се размножили и разраснали, абсорбирайки и преработвайки многократно външната му обвивка. В това отношение те действително напомняха чумата. Но чумата беше микроскопична; човек никога не виждаше отделните елементи на спората с невъоръжено око. Това беше по-брутално и механистично по начина, по който се възпроизвеждаше. Чумата поне пропиваше трансформираната материя с нещо от по-ранните си характеристики, създавайки химерични фантазии от машина и плът.
„Не” — каза си Скейд. Това определено не беше Смесената чума, колкото и успокояваща да започваше да ѝ се вижда вече тази перспектива.
Кубовете си бяха пробили път в кораба и после бяха образували атакуващи отряди — войнишки конгломерации. И тези войници бяха убивали, напредвайки бавно напред от всяка инфектирана точка. Ако се съдеше по останките, те бяха с неравна повърхност и асиметрични, напомняха по-скоро гъсти рояци стършели, отколкото отделни единици. Вероятно бяха в състояние да се провират през най-малките отвори и след това да се събират от другата страна. Въпреки всичко битката бе отнела време. Според Скейд за окончателното превземане на кораба бяха отишли много дни. Може би дори много седмици.