Тази мисъл я накара да потръпне.
Ден след влизането си нейните слуги откриха почти цели човешки тела, само главите им бяха потънали като в черни шлемове в наобиколилите ги кубове. Чуждоземната машинария изглеждаше инертна. Слугите отстраниха части от шлемовете и откриха, че прораснали от машината остриета са проникнали в черепите на жертвите през очните ябълки, ноздрите или ушните канали. По-нататъшното изследване показа, че остриетата се разклоняваха многократно, докато достигнат микроскопични размери. Те достигаха дълбоко в мозъка на мъртвите и установяваха връзка с конджоинърските им импланти.
Но сега както машините, така и техните приемници, бяха мъртви.
Скейд опитваше да си обясни какво се бе случило; корабната документация бе здраво объркана. Очевидно Галиана се бе натъкнала на нещо враждебно, но защо кубовете просто не бяха унищожили кораба ѝ наведнъж? Инфилтрирането бе осъществено бавно и прилежно и можеше да бъде обяснено, само ако кубовете бяха искали да го запазят невредим колкото се може по-дълго.
Имаше и друг кораб: два вече ги нямаше, но какво се бе случило с този?
[Някакви идеи, Скейд?]
„Да. Но нищо, което да ми допада.”
[Мислиш, че кубовете са искали да научат колкото се може повече, нали?]
„Не се сещам за друга причина. Поставили са средства за разчитане на нервните им устройства. Събирали са информация.”
[Да. Съгласни сме. Кубовете явно са научили много за нас. Трябва да гледаме на тях като на заплаха, макар все още да не знаем къде е била Галиана, когато са я открили. Но все пак съществува някаква искрица надежда, какво ще кажеш?] Скейд не успяваше да види тази искрица. От векове човечеството издирваше извънземен разум. Засега бе успяло да намери само вълнуващи следи — патърн джъглърите, шраудърите, археологически останки на други осем-девет мъртви култури. Все още не бяха откривали друг, съществуващ в настоящето, използващ машини разум, нищо, с което да може да се мери.
Досега.
А този използващ машини разум очевидно преследваше, инфилтрираше се и избиваше, а след това нахлуваше в черепите.
Според Скейд това определено не беше плодотворна първа среща.
„Надежда ли? Сериозно ли говорите?”
[Да, Скейд, защото не знаем дали кубовете са били в състояние да предадат това знание на онова, което ги е изпратило, каквото и да представлява то. Корабът на Галиана все пак успя да се върне у дома. Трябва тя да го е докарала дотук и нямаше да го направи, ако е смятала, че довеждането на врага представлява опасност за нас. Клавейн ще бъде горд, струва ми се. Тя не е престанала да мисли за нас, да мисли за Майка Нест.]
„Но е рискувала…”
Гласът на Нощния съвет я прекъсна остро. [Корабът е предупреждение, Скейд. Това е имала предвид Галиана и точно така трябва да го изтълкуваме и ние.]
„Предупреждение?”
[Че трябва да бъдем готови. Те са все още някъде там и рано или късно ще ги срещнем отново.].
„Като ви слуша, човек ще рече, че сте очаквали пристигането им.”
Но Нощният съвет не отговори.
Измина повече от седмица, преди да открият Галиана, защото корабът беше голям и интериорът му бе претърпял съществени промени, което правеше невъзможно бързото му изследване. Скейд също влезе вътре, заедно с други разузнавателни екипи. Върху нормализиращите налягането скафандри всички носеха тежки керамични брони, които правеха движенията непохватни, ако човек не бе изключително внимателен и не предвиждаше всеки свой ход. След неколкоминутно суетене и заемане на пози, от които можеше да излезе само чрез мъчителен заден ход, Скейд написа схема за бързо осъществяване на последователността изображение на тялото/ движение и и даде команда да действа в няколко бездействащи нервни вериги. Нещата се улесниха, макар тя да имаше неприятното усещане, че я ръководи някаква неизвестна нейна част. Скейд реши да прегледа сценария по-късно и да се погрижи движенията да изглеждат напълно резултат от собствената и воля, колкото и илюзорно да бе това.
Слугите от своя страна направиха всичко, на което бяха способни. Те подсигуриха големи пространства от кораба, напръскаха с епоксидна смола с диамантени влакна останките на извънземните машини и после взеха мостри ДНК от повечето трупове в изследваните зони. Самоличността на всяка отделна проба генетичен материал беше удостоверена въз основа на данните за екипажа в Майка Нест, пазени от заминаването на изследователската флота, но още много от имената по списъка предстоеше тепърва да бъдат идентифицирани чрез проби ДНК.