Засега Аделиша се придържаше към съвета, който сама си беше дала. И дума не беше казала за Уендовър и любовните им срещи в «Игра на дама». Кой щеше да й повярва? Достатъчно умна и схватлива беше, за да си даде сметка, че думите й ще се обърнат срещу нея. Щяха да я осъдят и за прелюбодейство, и за убийство. Не, плановете на Аделиша бяха други. Тя поназнайваше нещо от законите. Щеше да поиска кралско опрощение. Ако Касълдийн я обвинеше в убийството на съпруга й, тя щеше да обвини сър Рауф в убийство. Нали й беше известно какво бе сторил съпругът й, доказателството беше налице и всеки можеше да го види — разлагащият се труп в запустялата градина на имението Суитмийд. Щеше да обвини сър Рауф и нямаше и дума да спомене за Манастирската карта или пък как неуморно я беше издирвала. Имаше ли друго, от което да се бои? Беренгария? Малката хубостница сега живееше у отец Уорфелд и явно беше останала невъзмутима пред случилите се страхотии. Беренгария изглеждаше доволна като котка, излочила млякото и облизала паничката, сякаш се наслаждаваше на някакви тайни, известни само на нея. Парливи спомени нахлуха в съзнанието на Аделиша, понякога бе забелязвала как сър Рауф гали косата на Беренгария. Дали момичето щеше да й остане вярно? Ами Уендовър, който си беше безсрамник и крадец? Какво щеше да каже той?
Лейди Аделиша притисна ръце към гърдите си. На кого можеше да има вяра? Накрая взе решение, което считаше за правилно. На Касълдийн му беше известно, че кралят е бил неин настойник и беше препратил молбата й до него. Сега Едуард изпращаше свой човек в града. Аделиша кимна на себе си и тръгна към масата, зажадняла за глътка разреден с вода ейл. Щеше да говори с човека на краля и с никой друг.
Глава втора
Ecce, nocturno tempore orto brumali turbine.
Ето, бурята връхлита нощем.
Недоспал послушник събуди грубо сър Хю Корбет в спалнята на къщата за гости към абатството «Сейнт Огъстин». Послушникът размахваше ръце и със запъване изрече монашеската благословия, преди припряно да добави, че е дошъл сър Уолтър Касълдийн. Кметът на Кентърбъри бил изключително разтревожен — заяви послушникът — и чакал със свитата си долу в трапезарията. Касълдийн настоявал пратеникът на краля незабавно да го придружи до Мобисон.
Корбет се зае да събуди Ранулф и Чансън в другата стая. Влизаше и излизаше, риташе леглото на Чансън, надвесваше се над Ранулф и викаше на сънения писар да се приготви. Корбет нахлузи ботушите си с шпори, закопча военния си колан, закопча и плаща, и забърза по осветеното от факли стълбище. Сър Уолтър беше излязъл от трапезарията и нетърпеливо чакаше пред голямата зала. Хората му се въртяха из настлания с камък двор, а конете им пръхтяха и удряха с копита по камъните. Носените от ездачите факли хвърляха искри в мразовития въздух и от тях конете ставаха още по-неспокойни. Писарят и кметът се поздравиха набързо, но дружелюбно. Корбет отдавна се знаеше с Касълдийн. Пет години по-рано заедно, като част от конния отряд на Сийгрейв, бяха участвали в битката при Фолкърк[22]. Корбет нямаше да забрави тази битка. Английските стрелци бяха разкъсали редиците на копиеносците на Уолъс и тежката кавалерия на лорд Сийгрейв се вряза в шотландските редици. Биещи се рамо до рамо, рицарите в пълно бойно снаряжение се хвърлиха срещу остатъците от шотландската армия в ръкопашна схватка: боздуган срещу сопа, меч срещу нож. Истински кървав бяс, който продължаваше да вилнее в кошмарите на Корбет.
— Сър Уолтър — отстъпи крачка назад Корбет. — Какво се е случило?
Макар да беше състоятелен човек и влиятелен гражданин, Касълдийн изглеждаше запуснат и изтощен. Жилавата му фигура беше облечена в проста туника, подплатен елек, панталони и овехтели ботуши. По лицето му не бе останала и капка кръв.
— Най-добре е да дойдеш в Мобисон, сър Хю. Новините са ужасни — Касълдийн погледна със страх към свитата си. Облечени с ризници войници стояха скупчени при входа, други стояха навън, смесени с конниците. Кметът дори не погледна втори път иконома на къщата за гости, който забързано слезе по стълбите. Рязко кимна към Ранулф и посочи вратата.
— Сър Хю, в името на Бога, тръгвай! Трябва да идем в Мобисон! Паулентс и цялото му семейство са мъртви!
21
Свети Колумба (521–597), известен още като Колумба от Айона, или Колум Силе («гълъб на църквата») — един от дванайсетте апостоли на Ирландия, мисионер, според множество източници именно той покръства пиктите през ранното Средновековие. — Бел.ред.
22
Битка, състояла се на 22 юли 1298 г., в която крал Едуард I разбива Уилям Уолъс. — Бел.прев.