— Това не е всичко — заяви той, — има и още нещо, нали?
За миг сякаш Касълдийн се подвоуми дали да отрече, но после отвори джоба на колана си, извади две парчета пергамент и ги съедини на масата пред Корбет.
— Прочети.
Корбет взе двете парчета на ръкописа. Думите бяха грижливо изписани от ръката на писар.
Тъй казва Хюбърт, син на Фицърс, Всевиждащия. Претеглени бяхте на везните. Дните ви са преброени. Не издържахте проверката.
Същото съобщение беше изписано и на другото парче пергамент. Корбет вдигна поглед.
— Кога ги получи?
— Паулентс е получил едното в кръчмата в Дувър, другото ми беше предадено в Кентърбъри. Трябва да е дело на Хюбърт Фицърс, полубрата на Блексток.
— Не ми ли каза, че изчезнал?
— Беше, явно отново се е появил. Наистина, Паулентс и семейството му се чувстваха неразположени, но постовете из Мобисон не бяха там заради заболяването — Касълдийн посочи към пергамента, — а заради тези заплахи. Както и за да опазят безценния ръкопис, който Паулентс носеше.
Касълдийн се извини, стана, отдръпна със скърцане назад стола си и излезе от стаята. Върна се с изящно изработено ковчеже от китова кост и дърво, с отлята ключалка отпред. Измъкна от мантията си връзка ключове, отключи и отвори ковчежето.
— Това ключовете на Паулентс ли са? — попита Корбет.
— Да — призна Касълдийн. — Намерих ги в джоба на мантията му.
— Трябваше да ми кажеш — предупреди Корбет. — Не съм те видял да ги вземаш.
— Сър Хю, не мога никому да имам вяра. Докато оглеждахме труповете, останалите се навъртаха наоколо. Трябваше да съм сигурен. Взех ключовете и претърсих стаята на Паулентс. Можеш сам да се увериш в думите ми. Нищо не беше пипнато, дори и това ковчеже — той отвори капака му и извади два пергаментови свитъка. Първият беше списък с парите на Паулентс в Англия. От втория документ Корбет не разбра нищо — разни букви и символи, пръснати из някакъв чертеж, който доста наподобяваше отделни постройки на манастир.
— Манастирската карта — измърмори Касълдийн.
— Ще я задържа — рязко рече Корбет. — Ранулф ще й направи точно копие и ще ти го даде, но трябва да задържа оригинала.
Касълдийн се съгласи с неохота. Корбет пусна ръкописа в собствения си джоб.
— И ти, и Паулентс — Корбет се надвеси над масата — сте получили предупреждения?
Касълдийн кимна.
— И така… — Корбет докосна някакво восъчно петно на повърхността на масата — Паулентс пристига в Англия, разболява се. В Дувър получава заплашително писмо, в Кентърбъри ти получаваш също такова заплашително писмо, което означава, че този Хюбърт, полубрата на Блексток, преследва и двама ви.
— Тъкмо затова трябваше да осигуря безопасността на гостите си. С Паулентс обсъдихме заплахите. Стигнахме до извода, че ако сложим постове в залата и из двора, най-сигурното място е Мобисон. Никой не би могъл да им причини зло тук.
— Не би ли могъл да ги настаниш, да речем, в замъка?
— Не, не! — Касълдийн поклати глава. — Паулентс беше напълно убеден по този въпрос. Вярваше, че под моя закрила е в безопасност. Мобисон е на пътя за Дувър, близо е до Кентърбъри и охраната му е лесна.
— И как уреди всичко?
— Докарахме мебели — Касълдийн посочи с жест. — Храна и провизии. През цялото време пазеха постове. Не се случи нищо необичайно. Паулентс и семейството му пристигнаха вчера преди обяд. Двамата с лекаря Дерош ги посрещнахме. Доведохме ги тук и ги настанихме на сигурно място. Разведох Паулентс из имението, показах му кое къде се намира. После Дерош си тръгна, а скоро след него си тръгнах и аз.
— И въпреки това — заяви Корбет — след няколко часа Паулентс и семейството му са били безжалостно избити. Но как? Загадката се задълбочава. Паулентс не е старец, а мъж в разцвета на силите си, същото важи и за съпругата и сина му, дори за прислужницата и все пак никой не е оказал съпротива. Никой не е вдигнал тревога. Как може някой да се промъкне тук вътре и да обеси четирима души, без да го усетят!
Глава трета
Quod non vertat iniquia dies.
И черният ден настъпва неотменно.
Корбет потри брадичка. Полагаше усилия да не обръща внимание на хапещия студ, от който стомахът му се свиваше. Спеше му се, потискаше го заплахата, витаеща в тази запустяла господарска къща, всяка педя от която в този миг излъчваше стаено зло.
— Остава въпросът със Сервин — каза Касълдийн, — телохранителя. Беше висок, едър мъж, с напълно обръсната глава, облечен в черни кожи и въоръжен до зъби.
24
Рабан Мавър Магненций (776–856) — теолог, абат на Фулда, архиепископ на Майнц и учен, чието творчество допринася дотолкова за развитието на немския език и литература, че получил прозвището Praeceptor Germaniae, «Учител на Германия». — Бел.ред.