Като говореше това, той ту разтваряше, ту свиваше ръката си и най-после, доволен от шегата, изтича по мрачната стълба към коридора на долния етаж, като изпревари Полдишок.
На Грей беше строго забранено да посещава кухнята. Но веднъж открил този удивителен, блеснал с огъня на огнищата свят на парата, саждите, съскането, клокоченето на кипящи течности, на тракането на ножове и вкусните миризми, той започна усърдно да навестява огромното помещение. Готвачите сновяха мълчаливи и строги като жреци; на фона на потъмнелите стени техните бели бонета придаваха на работата им характер на тържествена служба; весели пълни жени миеха съдове до каците с вода, звънтейки с порцелана и среброто; момчета внасяха кошници, пълни с риба, стриди, раци и плодове, като се привеждаха под тежестта им. Там, на дългата маса, лежаха обагрени с цветовете на дъгата фазани, сиви патици, пъстри кокошки; на едно място — заклана свиня с къса опашка и със затворени по младенчески очи; на друго — ряпа, зеле, орехи, сини стафиди, златисточервени праскови.
В кухнята Грей изпитваше известен страх; струваше му се, че тук всичко се движи от тъмни сили, чиято власт е главната пружина на живота в замъка; подвикванията му звучаха като команда и заклинания, движенията на работещите, благодарение на постоянното им повтаряне, бяха придобили оная отмерена и крайно пестелива точност, която изглежда като вдъхновение. Грей още не беше толкова висок, за да надникне в най-голямата тенджера, която клокочеше като Везувий, но изпитваше към нея особена почит; той гледаше с трепет как я преместваха две прислужнички: тогава върху печката се изплискваше лека като дим пяна и от бучащата печка се вдигаше пара, която на кълба, на кълба изпълваше кухнята. Веднъж се изплиска толкова много течност, че опари ръката на едното момиче. Кожата мигновено почервеня, дори ноктите станаха червени от прилива на кръв и Бетси (така наричаха прислужничката), плачейки, започна да маже пострадалите места с олио. Сълзите се търкаляха неудържимо по кръглото й изплашено лице.
Грей замря. Докато другите жени се суетяха около Бетси, той преживя усещането на острото чуждо страдание, което не можеше да изпита сам.
— Много ли те боли? — попита той.
— Опитай и ще видиш — отговори Бетси, като покриваше с престилката ръката си.
Намръщило вежди, момчето се покатери на едно столче, гребна с дългата лъжица от горещата гъста течност (беше супа от овнешко месо) и я плисна върху китката си. Усещането не беше слабо, но слабостта от острата болка го накара да се олюлее. Бледен като платно, Грей се приближи до Бетси, като пъхна пламналата си ръка в джоба на панталонките си.
— Струва ми, че тебе много те боли — каза той, като премълча за своя опит. — Да отидем, Бетси, при лекаря. Хайде!
Той усърдно я дърпаше за полата, докато привържениците на народната медицина даваха в надпревара целебни рецепти на прислужничката. Но девойката страдаше силно и тръгна с Грей. Лекарят смекчи болката, като й направи превръзка. Момчето показа ръката си, едва когато Бетси си беше вече отишла.
Този незначителен епизод свърза с истинско приятелство двадесетгодишната Бетси и десетгодишния Грей. Тя тъпчеше джобовете му е банички и ябълки, а той й разказваше приказки и други истории, които четеше в книжките си. Веднъж Грей узна, че Бетси не може да се омъжи за коняря Джим, защото нямали пари да се обзаведат. Грей разби порцелановата си касичка и изсипа всичко — то възлизаше на около сто фунта. Стана рано и когато момичето без зестра отиде в кухнята, промъкна се в стаята му и като мушна подаръка в сандъка му, покри го с кратка бележка:
Бетси, това е твое. Предводител на разбойническа шайка Робин Худ.
Паниката, която тази история вдигна в кухнята, взе такива размери, че Грей трябваше да си признае лъжата. Той не си взе обратно парите и не искаше повече да говори за това.
Майка му беше от ония натури, които животът отлива в готова форма. Тя живееше в полудрямката на своята осигуреност, която отгатва всяко желание на посредствената душа; затова нищо друго не й оставаше да върши, освен да се съветва с шивачките, доктора и домоуправителя. Но нейната пламенна, почти религиозна привързаност към странното й дете беше, както трябва да се предположи, единственият клапан на ония склонности, които бяха упоени от възпитанието и съдбата и вече не живееха, а съществуваха смътно, като оставяха волята й в бездействие. Знатната дама приличаше на паун, измътил лебедово яйце. Тя болезнено чувствуваше прекрасната обособеност на сина си; тъга, любов и стеснение я изпълваха, когато притискаше момчето до гърдите си; сърцето й говореше по-иначе от езика, който обикновено отразява условните форми на отношенията и мислите. Така отраженията на облаците, добили странни форми от слънчевите лъчи, проникват в симетричната обстановка на стандартното здание и го лишават от баналните му достойнства; окото вижда, но не познава помещението; тайнствените оттенъци на светлината творят от недостатъците ослепителна хармония.