— Каква е пък тази история?
Том говореше бавно като кротък, разсъдлив младенец и затова беше извънредно противно да чакаш кога ще се доизкаже докрай.
— Каква е пък тази история? Хайде да отидем да вечеряме. Ето това ще бъде, мисля, най-добрата история за тебе.
С тези думи устата му се затвори, сякаш падна капак. Той се обърна и тръгна към брега, като ми направи с ръка знак да го следвам.
III
От брега по стъпалата, разположени в полукръг, ние се изкачихме на една огромна права алея и тръгнахме между редица гигантски дървета. Понякога отляво и отдясно блясваше светлина, която показваше в дъното на сплетените растения колони или ъгъл от фасада с масивния мотив на корнизите. Отпред чернееше хълм; и когато ние дойдохме по-близко, той се оказа група човешки мраморни фигури, сплетени над колосална чаша в белееща като сняг група. Беше един фонтан. Алеята се издигаше нагоре на стъпала, други стъпала — ние минахме по-нататък — показваха завой наляво; аз се изкачих и минах арката на вътрешния двор. В това голямо пространство, от всички страни и над главата ми, ярко озарено от големи прозорци, а също и висящи фенери, видях в първия етаж една втора арка, по-малка, но достатъчна, за да влезе през нея кола. Зад нея беше светло като ден; три врати от разни страни, отворени широко, показваха редица коридори и лампи, които горяха под тавана. Като ме заведе в ъгъла, дето сякаш нямаше къде да се отива по-надалече, Том отвори една врата и аз видях множество хора около огнища и кухненски печки; пари и горещина, смях и бъркотия, грохот и викове, звън от чинии и плисък на вода; тук имаше мъже, юноши, жени и аз сякаш попаднах на шумен площад.
— Я почакай — рече Том, — ще поприказвам тук с един човек. — И като се отдалечи, изгуби се. Тутакси почувствувах, че преча — блъснаха ме в рамото, закачиха ме за краката, една безцеремонна ръка ме накара да отстъпя настрана, а веднага след това една жена ме удари по лакътя с леген и няколко души ми викнаха сърдито и бързо да се махам от пътя. Отдръпнах се настрана и се сблъсках с един готвач, който тичаше с нож в ръка, със светнали очи, като луд. Едва свари да ме наругае и едно момиченце с дебели крака, бързайки, се просна на плъзгавите плочи с кошницата си и вълна от бадеми долетя до краката ми; в същото време трима, повлекли една огромна риба, оттласнаха мене на една страна, готвача на друга и разораха бадемите с опашката на рибата. Беше весело, с една дума. Аз, приказен богаташ, стоях, стиснал в джоба си шепа жълтици, и безпомощно се озъртах, докато най-сетне при едно случайно разкъсване на тези бързащи, тичащи и викащи хора, улучих миг да избягам към далечната стена, дето седнах на едно столче и дето ме намери Том.
— Да вървим — рече той, като явно избърсваше весело устата си. Този път ние не ходихме далече — пресякохме ъгъла на кухнята и след две врати се изкачихме в един бял коридор, дето в широко помещение без врати имаше няколко легла и прости маси.
— Мисля, че няма да ни попречат — рече Том и като измъкна от пазвата си една тъмна бутилка, важно я обърна в устата си така, че изгълголи три-четири пъти. — Хайде, пий, а после ще ти донесат каквото трябва — и Том ми предаде бутилката.
Действително аз се нуждаех от това. За два часа бяха станали толкова събития, а главно — всичко това беше тъй неразбираемо, че нервите ми не издържаха. Аз не бях на себе си — по-точно, бях едновременно в пристанището на Лис и тук, тъй че трябваше да отделя миналото от настоящето с вразумителна глътка вино, подобно на което не бях опитвал никога. През това време дойде един тромав човек в престилка, със смачкано лице и вирнат нос. Той сложи на кревата пакет неща и попита Том:
— За него ли е?
Том не го удостои с отговор, а като взе дрехите, предаде ми ги и ми каза да се облека.
— Ти си в дрипи — рече той. — Ето, ние ще те пременим. Хубавичък рейс си направил — додаде Том, като видя, че изсипвам на дюшека златото, което сега нямаше къде да пъхна. — Добий приличен вид, вечеряй и легни да спиш, а утре можеш да заминеш където искаш.
Заключението на тази реч възстанови правата ми, иначе аз вече почвах да мисля, че от мене като от глина ще почнат да извайват каквото им хрумне. Двамата ми наставници седнаха и взеха да гледат как се събличам. Смутен, забравих подлата татуировка и едва когато свалих ризата, успях да забележа, че Том, навел настрана глава, се взира над нещо много внимателно.
Като погледна голата ми ръка, той прекара по нея пръст.