— Ако знам нещо, то е следното. Забележете. Аз зная, че никога няма да се надсмивам над човек, ако той ми е гостенин и преди това съм делил с него един къшей и една глътка. А главното — тук аз разкъсах Поп с очи на дребни късчета като хартийка — аз зная, че никога няма да издам, ако случайно видя нещо, докато не разбера приятно ли ще е това някому.
След като казах това, седнах. Младата дама ме изгледа втренчено и сви рамене. Всички ме гледаха.
— Той ми хареса — рече Ганувер, — ала не бива да се караме, Санди.
— Погледни ме — рече сурово Дюрок. Аз го погледнах, видях пълно неодобрение и бях готов да потъна в земята. — С тебе са се шегували и нищо повече. Разбери това!
Аз се обърнах, погледнах Естамп, после Поп. Естамп, съвсем не обиден, ме гледаше с любопитство, после щракна с пръсти, рече: „Ба!“ — и заприказва с неизвестния, който носеше очила. Поп изчака да утихне смешният спор и тогава се приближи към мене.
— Брей, колко горещ сте, Санди — рече той. — Тук няма нищо особено, не се вълнувайте, само занапред обмисляйте думите си. Желая ви доброто.
През цялото това време аз като птица на клонче едва забелязвах в отношенията на всички събрани тук някакъв много бавно промъкващ се между тях тон на изразявана само с погледи и движения тайна зависимост, подобна на изплъзваща се от ръцете паяжина. Проявяваше ли се предивременният прилив на нервна сила, която с годините беше преминала в способност вярно да отгатвам отношението на първите срещнати хора към мене — но аз много добре долавях, че Ганувер мисли еднакво с младата дама, че Дюрок, Поп и Естамп са отделени от всички, освен от Ганувер, с особено, неизвестно на мене настроение и че, от друга страна, дамата, човекът с пенснето и човекът с очилата са по-близки един на друг, а първата група отива по отдалечен кръг към неизвестна цел, като си дава вид, че остава на едно място. Познато ми е пречупването на спомените — значителна част от тази нервна картина аз приписвам на развитието на по-нататъшните събития, в които участвувах, но съм убеден, че ония невидими лъчи от състоянията на отделните хора и групи сегашното усещане съхранява вярно.
Изпаднах в мрачно настроение от думите на Поп; той се беше вече оттеглил.
— С вас говори Ганувер — рече Дюрок.
Аз станах и се приближих до люлеещия се стол.
Сега по-добре разгледах този човек с блестящи черни очи, червеникаво къдрава глава и тъжно лице, на което се появи тънка и малко болезнена усмивка с рядка красота. Той се вглеждаше така, като че искаше да се порови в моя мозък, но, види се, докато говореше с мене, мислеше за нещо свое, може би твърде натрапчиво и трудно, тъй като скоро престана да ме гледа, говорейки с прекъсвания:
— Та ето, ние обмислихме тази работа и решихме, ако ти искаш. Върви при Поп, в библиотеката, там ти ще разгледаш… — той не се доизказа какво ще разгледам. — Харесва ли ви той, Поп? Знам, че ви харесва. Ако е малко скандалджия, това не е голяма беда. Аз самият съм бил такъв. Хайде, върви! Не вземай за довереник виното, мили ди Сантиляно. На твоя шкипер е изпратена приятна въздушна целувка — всичко е в ред.
Аз се трогнах, Ганувер се усмихна, после силно стисна устни и въздъхна. До мене отново се приближи Дюрок с желание да каже нещо, когато се разнесе гласът на Диге:
— Този млад човек е прекомерно опърничав.
Не знаех какво искаше да каже с това. Когато излизах с Поп, отмерих поклон на всички, но си спомних, че нищо не съм казал на Ганувер, и се върнах. Казах, като се стараех да не бъда тържествен, но все пак думите ми прозвучаха като команда в игра на оловни войничета.
— Позволете да ви поднеса искрената си благодарност. Много се радвам за работата, тази работа ми харесва много.
После се отдалечих, като отнесох в очите си добродушното кимване на Ганувер и мислех за младата дама с очите в сянка. Бих могъл сега без никакво смущение да гледам капризно красивото й лице, което имаше израз на човек, комуто бързо и тайно шепнат на ухото.