— Вие сте подлеци! — рече Естамп. — Оставихте ме да ловя риба. Къде е Дюрок?
— Как ни намерихте? — попитах аз.
— Не е твоя работа. Къде е Дюрок?
— Той е там! — преглътнах обидата, така бях обезоръжен от разгневеното му лице. — Там са трима: той, Молли и сестра й.
— Води ме!
— Послушайте — възразих със свито сърце. — Може да ме извикате на дуел, ако думите ми са обидни за вас, но, знаете ли, сега там се води важен разговор. Молли плаче и Дюрок я предумва.
— Така — рече той, като ме гледаше с избиваща на лицето му малко по малко усмивка. — Ти вече си подслушал! Мислиш, не виждам, че следите от обущата ти идат направо от прозореца? Ех, Санди, капитан Санди, трябвало е да те нарекат не „Аз знам всичко“, а „Аз чувам всичко“!
Като съзнавах, че е прав, можах само да се изчервя.
— Не разбирам как е станало това — продължи Естамп, — че само за едно денонощие ние се озовахме така здраво в лапите ти? Хайде, хайде, пошегувах се. Води ме, капитане! А какво, хубавичка ли е тази Молли?
— Тя… — рекох. — Сам ще видите.
— Туйто! Ганувер не е глупак.
Тръгнах към съкровената врата, а Естамп почука.
Аркол отвори вратата.
Молли скочи, като си изтри набързо сълзите. Дюрок стана.
— Как? — рече той. — Тук ли сте?
— Това е свинство от ваша страна — захвана Естамп, като се кланяше на дамите и само бегло погледна Молли, но тозчас се усмихна с трапчинки на бузите и взе да говори много сериозно и любезно като истински мъж. Той си каза името, изрази съжаление, че е попречил на разговора и обясни как ни е намерил.
— Същите диваци — рече той, — които ни плашеха на брега, за две златни монети ми продадоха твърде охотно необходимите сведения. Естествено аз бях озлобен, дотегнало ми беше и влязох в разговор с тях; тук очевидно знаят всичко един за друг или знаят нещо, затова вашият адрес, Молли, ми беше съобщен по най-недвусмислен начин. Моля ви да не се безпокоите — додаде Естамп, като видя, че момичето пламна, — аз направих това като тънък дипломат. Придвижила ли се е на нашата работа, Дюрок?
Дюрок беше много развълнуван. Молли трепереше цяла от възбуда; сестра й се усмихваше насила, като се стараеше с изкуствено спокойния израз на лицето си да внесе сянка от мир в горещата престрелка на думите, които очевидно бяха засегнали най-важното в живота на Молли.
Дюрок рече:
— Казвам й, Естамп, че ако любовта е голяма, всичко трябва да млъкне, всички други съображения. Нека другите съдят за нашите постъпки, както си щат, ако има това вечно оправдание. Нито разликата в положенията, нито състоянието не трябва да стоят на пътя и да пречат. Трябва да вярваш на оня, когото любиш — рече той, — няма по-голямо доказателство за любовта. Човек често не забелязва как с постъпките си прави неизгодно за себе си впечатление, без да желае в същото време да стори нещо лошо. Що се отнася до вас, Молли, вие се намирате под вредното и силно внушение на хора, на които не бихте повярвали в нищо друго. Те са съумели да обърнат всичко така, че простото ви събиране с Ганувер е станало сложна, мътна, изобилствуваща с неприятни последици работа. Та Лемарен не е ли казал, че ще го убие? Вие сам казахте това. Намирайки се под мрачни впечатления, вие сте взели кошмара за действителност. Много е помогнало и това, че всичко е тръгнало от златната верига. Вие сте видели в това началото на съдбата и се страхувате от края, който във вашето потиснато състояние ви се рисува като ужасна неизвестност. Мръсна ръка е легнала върху вашата любов и вие се боите, че тя ще оцапа всичко. Вие сте много млада, Молли, а за човек, млад като вас, достатъчен е понякога създаденият от него самия призрак, за да реши работата в каква да е посока, а после — по-леко е да умре, отколкото да признае грешката си.
Девойката почна да го слуша с бледо лице, после почервеня и седя така, цялата почервеняла, до края.
— Не знам за какво ме обича — рече тя. — О, говорете, говорете още! Вие така хубаво говорите! Мене трябва да ме смекчите, тогава всичко ще мине. Аз вече не се страхувам! Вярвам ви! Но говорете, моля ви!