Той беше явно не в настроение и аз разбрах защо, когато той каза на себе си: „Дяволски ми се яде“. После позвъни, заповяда на слугата да ме отведе при Поп и аз, като местех едва-едва крака, се запътих през блестящите недра на безлюдните стени в истинско пътешествие към библиотеката. Тук слугата ме остави. Аз почуках и видях Поп, който разговаряше с Дюрок.
Когато влязох, Дюрок завършваше речта си. Не помня какво ми каза. После стана и в отговор на многочислените мълчаливи кимвания на Поп ми подаде ръка. Ръкостискането се придружаваше със строги усмивки от едната и другата страна.
— Както се полага, на героя отстъпват мястото и обществото — рече ми Дюрок. — Сега, Санди, посвети Поп във всички драматични моменти. Вие можете да му се доверите — обърна се той към Поп, — това мо… този човек е истинско съкровище в такива положения. Прощавайте! Чакат ме.
Мене много ми се искаше да попитам къде е Молли и отдавна ли се е върнал Дюрок, тъй като, макар нищо да не произтичаше от това, аз по природа съм любопитен към всичко. Ала на онова, на което бих се решил под открито небе, не се решавах тук, със стеснителното чувство на чужд човек между високите тавани и прекрасните предмети, които имаха свойството да изтикват необичайното в духовната му раковина.
Все пак се надявах да науча много от Поп.
— Вие сте уморен и навярно гладен? — рече Поп. — В такъв случай поканете ме при себе си и ние ще закусим заедно. Минава вече един часа.
— Да, каня ви — рекох, като не разбирах добре с какво мога да го нагостя и не знаех как да се заема с това, но не желаех да отстъпвам никому нито в тон, нито в решителност. — Наистина да идем да изплюскаме каквото ни дадат.
— Прекрасно, да изплюскаме — подзе той е непродаваема интонация рядката чуждестранна дума, — но не сте ли забравили къде е стаята ви?
Аз помнех и го заведох в коридора, втората врата наляво. Тук за мое възхищение се повтори същото, както и при Дюрок: дръпнахме шнура, който висеше до стената, отстрани на масата, видяхме как се отвори в стената между прозорците една металическа дъска и с отвора се изравни никеловата плоскост, на която имаше вино, чинии и закуски. Тя се състоеше от месни блюда, плодове и кафе. За храброст изпих пълна чаша вино и като се освободих по тоя начин от стеснението си, взех да ям, вече почти пиян.
Поп ядеше малко и бавно, но пи вино.
— Днешният ден — рече той — е пълен със събития, макар всичко главно да е още напред. И тъй вие казахте, че станала схватка?
Аз не бях казал това и рекох, че не съм го казал.
— Хайде, тогава говорете — рече той с мила усмивка. — Жестоко е да ме държите в такова нетърпение.
Сега станалото ми се струваше не много поразително и аз взех най-високия тон.
— При слизането на брега работата стигна до ножове — рекох и развих този самостоятелен текст във вид на скокове, тичане и ръмжене, но никого не убих. После рекох: „Когато се явиха Варен и приятелите му, аз дадох три изстрела, като раних единия негодник…“ Този път се оказа примамлив; чувствувайки, сигурно от виното, че аз и Поп като че ли описваме винтообразен нарез по стаята, аз взех най-яркото от тазсутрешната епопея.
— Хайде, Молли — рекох аз, — да направим така: аз да облека вашата рокля и да излъжа враговете, а вие за това ще ме целунете. И ето…
— Санди, не пийте вече вино, моля ви — меко ме пресече Поп. — Вие после ще ми разкажете как е станало там всичко, още повече, че Дюрок ми го разказа вече в общи черти.
Аз станах, мушнах ръце в джобовете и взех да се смея. Заливаше ме блаженство. Чуветвувах се Дюрок и Ганувер. Измъкнах револвера и се опитах да се прицеля в топчето на кревата. Поп ме хвана за ръката и ме тури да седна, като каза: „Пийте кафе, а още по-добре запушете“.
Усетих в устата си цигара, а пред носа си видях чашка и почнах да пия жадно черното кафе. След четири чашки винтообразният нарез по стаята престана да ме увлича, в главата ми стана мътно и глупаво.
— По-добре ви е, надявам се.
— Много добре — рекох, — и колкото по-скоро пристъпите към работа, толкова по-добре.
— Не, изпийте, моля ви, още една чашка. — Аз го послушах и най-сетне взех да се чувствувам здраво седнал на стола. — Слушайте, Санди, и слушайте внимателно. Надявам се, че ви е добре сега?
Бях страшно възбуден, но разумът и способността да разбирам ми се възвърнаха.
— По-добре ми е — рекох с обикновения си тон, — почти ми е добре.